Само ден до искането на доверието в Бундестага

Както отбелзява Франкфуртер Алгемайне Цайтунг – продължава да е предмет на догадки какво ще предприеме федералният канцлер в петък, за да организира отказа за даването на доверие от страна на коалиционното мнозинство, без същевременно да се дисквалифицира като основен кандидат за предсрочните избори ,към които се стреми. След основанията, вече изтъкнати от него и от партийния председател Мюнтеферинг, вероятно ще му бъде трудно да поднесе още някоя изненада. В сегашната си формация федералното правителство е към своя край. В което канцлерът трябва да убеди най-вече федералния президент Кьолер. Но нали пък същевременно апелира към Бундестага да му даде доверие?

Абендцайтунг намира за комично следното – че недостатъчната самоувереност очевидно не е проблем за канцлера Герхард Шрьодер. Очевидно в петък той дори няма да си даде доверие – и абсурдният театър е само една мека форма за обозначаването на ситуацията, която се развива в Берлин. Паралелно има депатути, които няма да окажат доверие на канцлера, именно защото фактически му вярват дълбоко – вярват му, че избраният път и отказът, на който разчита, са правилни. Други от депутатите-социалдемократи пък ще му дадат доверието си, тъй като отдавна са се отчуждили от него и ще направят точно обратното на това, което се очаква от тях. За да се довърши фарса, трябва да се добавят ХДС и ХСС, както и Свободните демократи, които уверяват, че Шрьодер всъщност вече не разполага с никакво доверие в собствените си редици – тъй като иначе ще имат опасения във връзка с предсрочните избори.

Според Зюддойче Цайтунг би било относително все едно дали министрите ще се въздържат или голяма част от депутатите: това гласуване остава инструмент за достигането на една политическа цел, но не отразява действителното съотношение на мнозинството в коалицията. Очевидно и канцлерът осъзнава това: съобщенията, че пред министрите си той се е шегувал, че някои от най-големите му критици сега са се превърнали в основни негови поддръжници, така и не бяха опровергани. С което въпросът за доверието получава своя отговор – само че в погрешната посока.

Ето сега и позицията на Манхаймер Морген – ако Шрьодер не се възприема като дееспособен, той трябва да си поеме последствията и да подаде оставка. Само по този начин той би освободил пътя за намирането на съответстващо на конституцията чисто решение, което ще позволи да бъде избран нов канцлер и да бъдат проведени нови избори. Шрьодер, обаче, не иска да отмине в историята с горчива раздяла. Той търси откритото противоборство на изборите, от които – в случай на очакваното поражение – ще излезе като трагичен герой.

Предлагам на вниманието ви сега и два коментара, предизвикани от речта на американския президент Джордж Буш по повод годишнината от предаването на суверенитета в Ирак. Според Тюрингер Алгемайне Буш вече не знае какво да прави в Ирак. Най-малкото това не се съдържа в речта му. За оставането на своите хора в страната, обаче, той изтъкна следното основание – терорът от 11 септември. С това бе оправдано и навлизането в Ирак, където така и не бяха открити оръжия за масово унищожение. При това 58 процента от американците и до днес смятат, че войските трябва засега да останат в Ирак. Но пък останалата половина са на мнението, че повече така не бива да продължава.

И становището на Кьолнер Щад Анцайгер – преди една година все още се смяташе, че предаването на суверенитета ще доведе до стабилизация, а първите свободни избори ще ускорят процеса на демократизация. Междувременно всички политически козове са изиграни, без да е настъпило каквото и да било подобрение. Въпреки политическия напредък военното положение е драматично. И това, че сега президентът Буш излиза с нови девизи пред нацията, е свързано най-вече с опасенията от възникването на ново антивоенно движение. Такова в Съединените щати все още няма, но растящото напрежение може много скоро да се разрази.