1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Саркози и факторът щастие

14 януари 2008

Тези дни френският президент Саркози привлече вниманието и с изявлението, че брутният социален продукт не бил достатъчно мерило за благосъстоянието на французите.

https://p.dw.com/p/CpAY
Саркози с приятелката си Карла БруниСнимка: dpa/picture-alliance

Трябвало да има по-добри и по-мащабни критерии. Това буди учудване с оглед на значението, което политиците отдават иначе на данните за икономическия растеж, като в зависимост от конюктурната ситуация на драго сърце продаваат положителните цифри като своя лична заслуга. Може би това има нещо общо с факта, че през тази година и без това

невзрачният стопански прираст във Франция ще продължи да отслабва,

което няма да придаде особен блясък на първата година от президентския мандат на Саркози. Във всеки случай той натовари комисия, в която участват двама носители на Нобелова награда за икономика, да разработят по-добри индикатори за благополучието на французите.Естествено Саркози има пълно право със своите планове.Всеки сериозен икономист е съгласен с него, че брутният социален продукт е несъвършено мерило за благополучието на едно общество, тъй като обхваща главно стойността на стоките и услугите, които са били разменени на пазара срещу пари. Не се взимат под внимание много аспекти, коита имат за хората немалка стойност като да речем всички форми на неплатен труд, например в домакинството, в доброволните трудови занимания или труд в сенчестата икономика.

А как стои например въпросът с фактора щастие?

С оглед на щастието на своите сънародници Саркози има и известно поле за действие.В съпоставка с другите страни от Организацията за стопанско сътрудничество и развитие по този показател Франция най-често заема едно от последните места.Как обаче може да се повиши индекса на щастието? Дали като се отмени 35 часовата работна седмица? Държавата няма за задача да максимализира щастието на своите граждани.Най-многото което може да направи е да очертае политическите и стопанските рамкови условия ,така че в стремежа си към щастие всеки да може да следва своя собствен път.Това гледище обаче не би трябвало да натъжава Саркози особено много. Защото изследванията на феномена щастие му дават напътствие за частния живот.Изследванията показват , че женените са по-доволни от живота си отколкото разведените или самотните.