1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Саудитска Арабия след смъртта на крал Фахд

1 август 2005

Коментар от близкоизточния наблюдател на Дойче веле Петер Филип:

https://p.dw.com/p/AtqV
Принц Абдула с Башар Асад през месец март т.г. в Рияд
Принц Абдула с Башар Асад през месец март т.г. в РиядСнимка: AP

Смъртта на монарх след 23 години на престола обикновено е повратен момент в развитието и историята на страната.Не е така в случая с крал Фахд: след претърпяния преди 10 години инсулт вероятно 82-годишния Фахд бе до смъртта си осъден на пасивност, а държавните дела се водеха от престолонаследника Абдула – полубрат на Фахдот общия им баща и основателя на държавата Абдул Азиз ал Сауд. Сега Абдула бе провъзгласен за новия крал на страната, а досегашния министър на отбраната, принц Султан, за престолонаследник.

С други думи: до голяма степен е осигурена постъпателност, защото предвид на тежкото и развиващо се неблагоприятно заболяване на монарха Абдула и Султан бяха от години насам най-важните политици в държавата с 24 милиона население. Досегашният престолонаследник при това се оказа едва ли не реформатор, тъй като се съгласи на първите общински избори през пролетта на т.г. и обеща още избори, а дори и право на глас за жените. Във външната политика Абдула се изяви с това, че се опита да убеди Арабската лига на срещата на върха в Бейрут за мирен план с Израел. План, който, предвиждащ мир срещу отказа от окупираните територии, но отхвърлен от правителството на Шарон.

Абдула обеща и повече либералност в кралството, чието значение за световната политика се състои най-вече във факта, че Саудитска арабия е най-големият в света производител на непреработен нефт. Ала и под управлението на Абдула отношенията със САЩ след 11-ти септември 2001 страдаха. Редица ръководни саудитски личности бяха ядосани, че САЩ, като чиито най-близък съюзник обича да се представя страната им, започнаха да действат недиференцирано срещу арабите и особено срещу саудитските. Ала същевременно благодарение на далновидната политика на Абдула, отношенията с Вашингтон не се влошиха още повече.

Въпросните отношения стават особено тесни под управлението на покойния крал Фахд, който след окупирането на Кувейт от Ирак в 1990-та се съгласи с разполагането на американски войски на саудитска територия, с което си навлече непримиримата вражда на ислямистите около Осама бин Ладен. Те обвиниха краля, че е отворил “свещената земя” за неверниците и започнаха терористичната си война срещу представителите на САЩ в Саудитска Арабия както и срещу самата династия. Американското присъствие бе прекратено от Джордж Уокър Буш по настояване на принца-престолонаследник Абдула едва след края на войната в Ирак, ала това не сложи край на терористичните атаки. Все още в кралството действат терористични групировки и подкрепят от саудитска територия тероризма в Ирак.

Тези групировки няма да могат да повлияят на възкачването на Абдула на престола след кончината на крал Фахд. В средна до дългосрочна перспектива обаче кралството ще е изправено пред въпроса, как ще се отрази очакваната смяна на поколенията в ръководните елити на династията. Досега синовете на основателя на държавата бяха и са на власт, в бъдеще обаче наред ще са принцовете от следващото поколение – потомците на тази династия нарастнала благодарение на многоженството на хиляди и хиляди членове. А понастоящем няма и никакви надеждни данни, в каква посока би могло да започне да се развива кралството тогава. Подобни съображения може би на пръв поглед изглеждат прибързани, предвид на гладкия преход от Фахд към абдула. Но не са, като се вземе под внимание, че новият крал е само с една година по-млад от починалия.