САЩ - Ирак - стратегия
3 декември 2003Реклама
Събраните от Института Брукингс специалисти са се запознали наскоро на място с обстановката в Ирак. Експертът по въпросите на сигурността Майкъл О`Ханлън изрази увереност, че американците много скоро ще овладеят положението във военно отношение:
"Вече са заловени или убити между пет и десет хиляди иракски екстремисти. Вярно е, че между тях имаше и невинни хора, но в най-общи линии вече сме неутрализирали точно толкова партизани, колкото воюват понастоящем срещу нас. Смятам, че техният брой възлиза на около 5 хиляди души."
По-голямата част от тези партизани имали и материален стимул - 250 долара за всеки убит американски войник, - освен това, за разлика от Виетнам, били мотивирани и от идеологически убеждения.
Доста скептичен относно цивилната страна на усилията по възстановяването на Ирак бе Кенет Полък от Центъра за близкоизточни изследвания Сабан. Според него на САЩ им липсват преводачи, чиновници, инженери, с една дума - партньори по отношение на местното население:
"Американците по същество са се барикадирали в зелената зона на Багдад. Те нямат почти никакъв контакт с иракското население и затова не знаят какво вълнува хората. От своя страна пък иракчаните са разочаровани и възмутени, защото няма никой, към когото могат да се обърнат с проблемите си, и защото не знаят какви са намеренията на окупаторите. Никой не разговаря с тях, защото американците мислят само за собствената си сигурност."
Според Полък много иракчани се страхували, че САЩ могат твърде рано да изтеглят войските си. Това щяло да бъде голяма грешка, защото щяло да постави под въпрос плана на американския губернатор Пол Бремър за постепенно сдаване на властта. Полък впрочем смята плана на Бремър за превъзходен и твърди, че съпротивата на шиитския голям аятолах Сустани против непреките избори била тактическа маневра.
На друго мнение е Хуан Коул, ислямист от университета в Мичиган. Той смята, че едно секуларно правителство е неприемливо за иракските шиите и затова, предвид мнозинството си от населението на страната, те настоявали за преки избори:
"Нека не забравяме срещу какво се бориха шиитите в Ирак през последните 35 години - срещу една военизирана, но секуларна арабска национална държава под ръководството на партията Баас на Садам Хюсеин. Сега те се чувстват освободени от това иго и не са готови да бъдат отново завряни от американците в нов секуларен корсет."
В едно отношение участниците в конференцията, организирана от Института Брукингс, бяха единодушни: иракското общество не е готово за преки избори. И още нещо: американският военен ангажимент не трябва да бъде прекратен преждевременно поради късогледи вътрешнополитически съображения. Само ако САЩ са готови на дългосрочен - а това означава и след изборите догодина - ангажимент в Ирак, бил налицен реален шанс за изграждането там на едно ново общество.
"Вече са заловени или убити между пет и десет хиляди иракски екстремисти. Вярно е, че между тях имаше и невинни хора, но в най-общи линии вече сме неутрализирали точно толкова партизани, колкото воюват понастоящем срещу нас. Смятам, че техният брой възлиза на около 5 хиляди души."
По-голямата част от тези партизани имали и материален стимул - 250 долара за всеки убит американски войник, - освен това, за разлика от Виетнам, били мотивирани и от идеологически убеждения.
Доста скептичен относно цивилната страна на усилията по възстановяването на Ирак бе Кенет Полък от Центъра за близкоизточни изследвания Сабан. Според него на САЩ им липсват преводачи, чиновници, инженери, с една дума - партньори по отношение на местното население:
"Американците по същество са се барикадирали в зелената зона на Багдад. Те нямат почти никакъв контакт с иракското население и затова не знаят какво вълнува хората. От своя страна пък иракчаните са разочаровани и възмутени, защото няма никой, към когото могат да се обърнат с проблемите си, и защото не знаят какви са намеренията на окупаторите. Никой не разговаря с тях, защото американците мислят само за собствената си сигурност."
Според Полък много иракчани се страхували, че САЩ могат твърде рано да изтеглят войските си. Това щяло да бъде голяма грешка, защото щяло да постави под въпрос плана на американския губернатор Пол Бремър за постепенно сдаване на властта. Полък впрочем смята плана на Бремър за превъзходен и твърди, че съпротивата на шиитския голям аятолах Сустани против непреките избори била тактическа маневра.
На друго мнение е Хуан Коул, ислямист от университета в Мичиган. Той смята, че едно секуларно правителство е неприемливо за иракските шиите и затова, предвид мнозинството си от населението на страната, те настоявали за преки избори:
"Нека не забравяме срещу какво се бориха шиитите в Ирак през последните 35 години - срещу една военизирана, но секуларна арабска национална държава под ръководството на партията Баас на Садам Хюсеин. Сега те се чувстват освободени от това иго и не са готови да бъдат отново завряни от американците в нов секуларен корсет."
В едно отношение участниците в конференцията, организирана от Института Брукингс, бяха единодушни: иракското общество не е готово за преки избори. И още нещо: американският военен ангажимент не трябва да бъде прекратен преждевременно поради късогледи вътрешнополитически съображения. Само ако САЩ са готови на дългосрочен - а това означава и след изборите догодина - ангажимент в Ирак, бил налицен реален шанс за изграждането там на едно ново общество.
Реклама