САЩ нормализират отношенията си с Либия

Белият дом явно е окончателно убеден в преобразяването на либийския ръководител Кадафи от злодей в борец против тероризма. Като последна стъпка по пътя към нормализация на двустранните отношения външната министърка Кондолиза Райс прогласи писмено, че Либия ще бъде зачеркната от списъка на страните, подкрепящи тероризма. Така след повече от 25 години между Вашингтон и Триполи отново се установяват нормални дипломатически връзки.

Преди три години Кадафи се отказа от ядрената си програма, след което Америка вдигна повечето икономическите санкции срещу Либия. Сега отново се отпуска помощ за финансиране на оръжейния и петролния бизнес с либийците.

Президентът Буш и външната министърка Райс се надяват, разбира се, примерът на Триполи да бъде последван и от други страни по света. И без Либия остават достатъчно “бандитски държави”, които по думите на помощник държавния секретар Дейвид Уелш могат да вземат пример от Кадафи:

“Либия е образец за други страни, в които ние искаме да настъпи промяна, страни като Иран или Северна Корея, например.”

В очите на американското правителство Кадафи доказа, че една в миналото престъпна държава може да се завърне в лоното на световната общност – въпреки извършения от либийски агенти атентат в берлинската дискотека “Ла Бел” през 1986, при който бяха убити двама американски войници и една туркиня.

Две години по-късно над шотландското село Локърби експлодира пътнически самолет на американската компания “Панам”: загинаха 270 души, извършителите отново бяха хора на либийската тайна служба. Едва през 2003 Триполи пое официално отговорност за станалото и обеща да изплащи обезщетение на близките и роднините на загиналите.

Една от тях е Стефани Бърнстайн. В Локърби тя загуби мъжа си и за разлика от американските политици не е никак доволна от официалното сближение между Америка и Либия; най-вече, казва тя, защото либийският народ продължава да страда. Сега неговите потисници отново можели да търгуват с петрол и да си купуват всякакви оръжия, каквито поискат. Заключението на Стефани Бърнстайн гласи:

“Това не е победа за либийския народ, не е и насърчение за демокрацията в Либия.”