САЩ - тайният помощник на Иран

Тази седмица списание ”Шпигел” публикува обширно интервю с иранския президент президент Ахмадинеджад. На корицата на ”Шпигел” пише: ”Мъжът, от когото светът се страхува”. Далеч от политиката са темите на броя в другите две списание. ”Фокус” наднича зад кулисите на ”Макдоналдс”, а ”Щерн” намира за смислено да отдели няколко страници на своеобразните кръстословици с цифри, наречени Судоку, които печелят все повече почитатели в цял свят.

Ние ще ви представим по-подробно статия от бившия германски външен министър Йошка Фишер, която ”Шпигел” публикува до интервюто с иранския президент Ахмадинеджад. Статията е озаглавена ”Тайният помощник на Техеран” и се отличава с директния си тон по отношение на американската политика в Близкия Изток. В нея четем:

Откакто правителството на Буш взе решение да свали Саддам Хюсеин от власт чрез война, всичко, което можеше да се провали, се провали. Нещо повече: реалността в Ирак и региона не само потвърди, но и надмина всички лоши очаквания и опасения.

Войната в Ирак трябваше да направи възможен един нов регионален ред, да създаде един нов американски Близък изток, да докаже американската мощ и глобално лидерство и по този начин да гарантира продължителен период на сигурност за САЩ и запада с оглед на заплахата от тероризъм. Днес обаче сме далеч от това, по-далеч, откогато и да е било. И ако нещата продължават да се развиват така, както се случват от нахлуването на САЩ в Багдад, тогава би трябвало да се опасяваме от това, че макар и да се стигне до един нов ред в този опасен регион, то той ще бъде диаметрално противоположен на онзи, който имаха пред вид правителството във Вашингтон и неоконсервативните стратези там.

Ядрото на близкоизточната криза се подхранва от блокиралия процес на модернизация в региона. Рано или късно до този процес все пак ще се стигне: под натиска на глобализацията и предизвиканото от това задълбочаване на икономическите,социални и културни противоречия. Защото едно много младо и бързо нарастващо население ще иска да задоволи поне минимално елементарните си желания. Решаващият въпрос в този случай ще бъде, доколко мирно или доколко насилствено ще протече този процес на модернизация в Близкия и Среден Изток. Грешно направената и фатална по последиците си сметка на американското правителство обърна стрелките по-скоро в полза на втората алтернатива на насилието, твърди в статията си бившият германски външен министър.

Търсейки отговор на няколко въпроса за бъдещето на Ирак и региона, Фишер твърди, че от самото начало на Вашингтон би трябвало да му е било ясно едно: войната в Ирак ще изместни властовите отношение в Близкия и Среден изток. Фишер пише:

” От самото начало беше ясно, че влиянието на Техеран върху бъдещото управление в Ирак ще нарастне значително и че Иран ще бъде истинският печаливщ от войната в Ирак, ако САЩ изгубят контрола върху хода на действията и дори се стигне до вакуум във властта в Багдад, при очакваното изтегляне на американските войски от страната. Сегашното развитие в Ирак се движи много бързо точно в тази фатална посока. Впрочем Вашингтон все още не е отговорлил на горещия въпрос, как САЩ смятат да избегнат нежеланото си превръщане в проводник на иранските интереси. Вакуумът, който заплашва да се появи след изтеглянето на американците, ще въвлече всички регионални сили в битка за хегемониално господство в Ирак и региона. Най-напред би трябвало да споменм Иран, на второ място- Израел, на трето- Турция. За да осъзнаем, колко опасна е ядрената програма на Техеран, която имо очевидно военни цели, би трябвало да си представим надвисналия между Израел и Иран конфликт за надмощие в региона. В заключение бившият германски външен министър отбелязва: ” Във външнополитическата действителност песимистите са се оказвали винаги реалисти, правили прогнозите си в лошо настроение. Когато обаче реалността надмине и прогнозите на песимистите, както е случаят в Ирак, то това е повод за сериозни опасения. Изходът може да бъде само в достигане на последното стъпало на песимизма, а то е отказ от реалния поглед и бягство към оптимизма. Най-новите официални изявления на американското правителство показват едно: че то вече е стигнало до това последно стъпало, пише бившият германски външен министър Йошка Фишер в статия, отпечатана в списание ”Шпигел”.