Сбъдната мечта, наречена България

„Каквото дойде, е добро дошло."

... казва Матиас Кун, не просто, за да демонстрира знанията си по български, а защото вярва в смисъла на тези думи. Всъщност 30-годишният германец е от онези хора, които могат да се похвалят с поне една сбъдната мечта. А тя е - да отиде в България. Веднага след завършване на следването си по политология, икономически науки и социология в университета в Кобленц, Матиас Кун заминава за България. По съвместна програма на фондация Леонардо да Винчи и Занаятчийската камара в Кобленц той прави 3-месечен стаж в Бюрото за насърчаване на малките и средни предприятия в София.

„По време на практиката участвах в организирането на семинари и конференции с партнъорски организации. Изпълнявах задачи, свързани с връзки с обществеността.", разказва Матиас Кун.

Гостоприемството на българите е единствено по рода си в света

Голяма част от престоя си Матиас Кун прекарва в София, където е централата на бюрото. Но използва всяка възможност да пътува из страната. Отива до Пловдив, Велико Търново и Сандански. Впечатлен е както от културата и историята на страната, така и от хората.

„Гостоприемството на българите е единствено по рода си в целия свят.", казва Матиас Кун. "Би било хубаво, ако германците вземат поне част от него. Впечатлен съм от способността на българите да се наслаждават на живота. Те намират по-лесно повод да празнуват."

Всъщност Матиас Кун има впечатления от българите още преди да отиде в България. Той е член на фенклуб "България" в Кобленц, който е създаден по идея на изпълнителния директор на Занаятчийската камара в Кобленц Карл-Юрген Вилберт. Матиас Кун има постоянен контакт с българи. Ето защо решението да кандидатства за стаж в България не е спонтанно. То е плод на неговия интерес към страната, породен от разказите на българите - членове на фенклуба.

Прилики и разлики

В България Матиас Кун не преживява културен шок, даже открива общи неща между българите и германците от Рейнланд, напр. умението да се наслаждават на живота и да празнуват. Разбира се има и разлики, споделя той:

"Германците планират повече, докато българите са по-спонтанни. Може би би било добре, ако и германците са по-спонтанни. Това ще направи ежедневието им по-интересно. Човек не може да планира всичко в живота."

Матиас Кун гледа оптимистично напред. Не прави планове за бъдещето, и с усмивка се придържа към максимата:

"Каквото дойде, е добре дошло."