1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Светлината като изкуство

Автор С. Хюлзевиг, С. Гяуров/Редактор Б. Емануилов30 октомври 2009

Единственият в света музей на изкуството на светлината се намира в малкия германски град Уна. В огромното помещение на една бивша пивоварна са изложени инсталации на 12 от най-известните майстори на светлинното изкуство.

https://p.dw.com/p/KFXp
Тунелът на сълзите - една от инсталациите в музея в УнаСнимка: Zentrum für internationale Lichtkunst Unna

Светлината в утробата на бившата пивоварна е много слаба, навсякъде мирише на стара зидария. Последният транспорт с бира напуска сградата преди 30 години. Кураторката на музея Урсула Синрайх разказва: "Когато е преустановено производството тук, на дневен ред излиза въпросът какво да се прави с тази сграда. Решават да се създаде музей на светлинното изкуство, тъй като това е една от най-авангардните художествени форми. Огромната площ предлага неограничени възможности за експерименти. И освен това: кой друг музей предоставя по една зала на художник?"

Zentrum für internationale Lichtkunst Unna
Музеят е открит през 2001Снимка: Zentrum für internationale Lichtkunst Unna

Експлозия от светкавици и застинали капки вода

Идеалните условия привличат артисти от международен ранг, като например Джеймс Търъл или Джоузеф Косут. И ето че изведнъж малкото градче Уна в Рурската област се оказа притежател на единствения в света музей, посветен изключително на светлинното изкуство.

Но да се върнем към изложението. Датският художник Олафур Елиасон е оформил първото помещение. Той използва силна стробоскопична светлина, която произвежда експлозия от светкавици като в някоя дискотека. Гидът Имке Тиете предупреждава: "Ако сте сигурни, че не понасяте ярка светлина, тогава по-добре не влизайте в тази зала, докато не изгася светлината." Предупреждението не е излишно, тъй като светлината е наистина експлозивна. След това посетителите минават по една тясна пътека, обрамчена от завеси с капки вода. Те сякаш са застинали във въздуха. Но когато човек протегне ръка, с изненада установява, че това наистина е вода. Ритъмът на светлината е съгласуван така прецизно с падащите капки, че човек остава с впечатлението, че водата е като замръзнала.

Всяка зала предлага нови сетивни изненади

След час и половина посетителите напускат с усмивка музея. Повечето посетители са от околността, много рядко се отбиват чужденци - казва кураторката Урсула Синрайх: "Стремим се, естествено, да привлечем широка чуждестранна публика, а не само специалисти и познавачи. Също както из "Документа" в Касел обикалят хиляди съвсем непричастни хора", казва Синрайх. Затова ръководството на музея на светлинното изкуство възлага големи надежди на идната година, когато Есен и Рурската област ще бъдат културна столица на Европа.