Световната банка и България през 2005 година:

Акцентите останаха върху структурните реформи в различните социални, административни и икономически сектори, но различни проучвания и програми се отнасяха до жизнения стандарт на населението, благосъстоянието на социално слаби и малцинствени групи, трудовата заетост и качеството на работните места. Въпреки общите икономическите успехи, остават много остри, ежедневни проблеми. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Един важен елемент от отношенията на България със Световната банка през 2005 година беше одобряването през юни на третия Програмен заем за преструктуриране (ПАЛ), в размер на 150 милиона долара. Заемите за преструктуриране бяха централни в помощта на Световната банка за България, осъществявана в рамките на нейната Стратегия за подпомагане на страната, която обхващаше периода 2003-2005 година. През 2006 година ще бъде одобрена нова стратегия съответствуваща на сегашните нужди на България. Приключилата в края на 2005 година програма целеше главно да подпомогне подготовката по присъединяването към Европейския съюз, но тя включи и ред елементи, насочени към повишаване на жизнения стандарт, намаляване на бедността и безработицата, опазване на околната среда.

Програмата за заеми за преструктуриране (ПАЛ) имаше цели като постигане на годишен икономически ръст 4.5 – 5% до края на 2005 година, намаляване на бедността наполовина в сравнение с 2001 година, намаляване на безработицата от 18.1% през 2001 година на 12-14% през 2005 година. Тя беше насочена към пет главни сфери: приватизационни реформи и преструктуриране на енергийния сектор, транспорта, железниците, телекомуникациите и водоснабдяването; към подобряване на бизнес климата, провеждане на банкови реформи и развиване на финансовия пазар; към подобряване на управлението в публичния сектор и дейността на публичната администрация, борба с корупцията и правна реформа, и към насочването на инвестиране в човешкия капитал на страната и засилване на социалните програми.

Освен помощта в рамките на тази програма, Световната банка има голям брой проекти в България. През 2005 година започнаха два големи нови проекта: за ефективна енергетика, и програма за опазване на Поморийското езеро. Освен тези дейности, Световната банка провежда ред други операции в България които продължават изпълняването на по-стари програми или са част от по-общи проекти засягащи целия регион на Югоизточна Европа, като например проектът за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.

През 2005 година България беше домакин на голямата международна инициатива подкрепяна от Световната банка за реинтеграция на ромското малцинство в Европа.

Банката подкрепя и дейността на неправителствените организации в България чрез програми като "Малки грантове". През 2005 тя беше насочена към проекти, подкрепящи реинтеграцията на маргирализирани уязвими групи в обществото.

Успоредно с успешните си програми, банката отчете и неуспехи, като например почти незадоволителните резултати от проекта за преструктуриране и модернизация на водоснабдяването. Въпреки всички програми за преструктуриране на икономиката, пазара на работна сила и за намаляване на безработицата, през 2005 година Световната банка отчете в доклад за трудовата заетост в Източна Европа, че икономическа стабилност е застрашена от «липсата на положителни резултати в изключително важната зона на създаването на ефективни работни места». Както в много други държави в Източна Европа, така и в България все още няма достатъчно възможности за работа, а много от съществуващите работни места са нискоефективни. Това може да доведе до застой в икономическия растеж и в борбата с бедността. В България повече от 1/3 от младата работна сила е без работа, това според доклада на Световната банка прави съответно и групата на младите, и държавата по-бедни, и увеличава рисковете от застой.