Световната банка се нуждае от нова стратегия

Поне официално , кризата в ръководството на Световната банка приключи . Както се очакваше за нов президент бе назначен Робърт Зелик. Кризата в ръководството може да е преодоляна , но кризата по отношение на курса на Световната банка още не е отминала.Тази криза започна още преди дълго време и се дължи на политическите промени в света- възходът на Азия , развитието на финансовите пазари и отчуждаването между Европа и САЩ по време на управлението на президента Буш.Някои смятат вече Световната банка за излишно учреждение.Китай , Бразилия и Индия могат да вземат от обичайните банки какъвто си поискат кредит. Най-бедните държави в света пък се нуждаят не толкова от кредити , колкото от пряка помощ. Защо тогава да се поддържа и една скъпо струваща Международна банка за развитие , която на всичкото отгоре създава и ядове ? Отговорът през идните месеци трябва да даде новият президент Робърт Зелик.Отговорът трябва да дадат също и европейците , които с право свалиха от поста предишния шеф Пол Улфовиц. Отчасти нещата опират до стила на ръководство.Дали , за разлика от предшественика си , новият президент ще се вслушва повече в експертите на банката в нейните акционери? Дали Зелик ще избегне грешката на Улфовиц , който се окопаваше със съветници от лагер на Буш ?Дали европейците ще подкрепят Зелик и ще засвидетелстват , че действително са заинтересовани от реформа?

Занапред Световната банка няма да бъде преценявана в толкова голяма степен по това , колко пари е дала на заем за строеж на язовири и пътища колкото по това което прави като една доказана международна организация за развитие ,, която съсредоточава своите капацитети върху най-бедните страни в Африка , организация , която поставя в центъра на дейността си не толкова предоставянето на кредити колкото оказването на пряка помощ за борба срещу бедността. Банката трябва да подсигури своята легитимност кат приспособи властовите пропорции към реалностите в света .Силно развиващи се държави като Индия и Бразилия се нуждаят от повече влияние , а най-бедните от повече право на глас. При това става дума и за самата Световна банка. Предмет на дискусия е дали и как “ Западът “ , т.е. демокрациите в Европа и в Северна Америка биха могли сега да упражняват все още влияние върху света.Неоконсервативният отговор с края на студената война и с унилатералното прилагане на властта , този отговор се провали и нищо не олицетворява толкова убедително този провал както Улфовиц в Ирак и в Световната банка.Новият шеф Зелик би могъл да отстоява друг път , на компромиси и на обвързващи международни правила. В миналото Световната банка направи много грешки .Банката финансираше съмнителни проекти и кокетираше с диктатори.Тя има обаче едно предимство. Като международна организация Световната банка може , поне теоретически , действа самостоятелно , без оглед на краткосрочни национални интереси.Зелик трябва да настоява за такъв курс.Той трябва да продължи борбата на своя предшественик срещу корупцията , само че с подходящи средства.