Световната среща на върха по информацията в Тунис изпълни очакванията само частично

Буреносните облаци се разнесоха. Световната информационна среща на върха завършва и сред участниците атмосферата е предимно добра. Светкавици и гръмотевици обаче имаше в навечерието. Най-вече по въпроса, как да се администрира интернет в бъдеще, доведе до влошаване на настроенията и на най-високо политическо равнище. А сега все пак преобладават доволните физиономии. Когато заедно заседават правителства, индустриалци и представители на гражданското общество, не е задължително да се стига до взривоопасна смес.

Срещата на върха доведе до два важни извода. Първо: само ако достъпът до информацията е гарантиран, могат да бъдат овладяни големите световни проблеми. И второ: соловите акции не са в интерес на участниците. Правителства и индустриалци трябва да проумеят, че имат печалба от гигантския творчески потенциал на гражданското общество. От друга страна и гражданското общество трябва да осъзнава, че се нуждае от правителствата и икономиката.

Схващането, че САЩ са истинските печеливши на срещата, е вярно само донякъде. Наистина те наложиха позицията си за съхраняване контрола над администрацията на интернет ИКАНН, въпреки острите протести в това число и от страна на ЕС. В това отношение обаче още не е изречена последната дума. Забележителното е, че правителството на САЩ прие една старо искане на гражданското общество – основаването на форум, в който правителствата, заедно с индустриалците и с представителите на гражданското общество да дискутират въпроси, свързани с интернет.

Който очакваше от срещата на върха пробив, остана разочарован. Ала плакативните разрешения биха били нереалистични при подобно сложни въпроси. Става дума преди всичко, да се развива съзнание за проблемите на информационното общество.

Например цензурата в интернет. Срещу нея трябва да се води упорита борба. Тук от международната общност на срещата на върха можеше да се очакват повече действия. Бе пропуснато да бъде изказано мъмрене по адрес на домакините. Защото правителството на Тунис оправда лошата си репутация на потиснически режим, който не се спира пред цензурата в световната мрежа.

На безбройните мероприятия, протекли успоредно с официалната част, освен това пролича, че информационните технологии не бива да се превръщат в самоцел. Какво полза и от найпъстрите джиесеми или най-миниатюрните компютри, ако хората не умеят да боравят с тях?

Изводът гласи: задоволството от срещата на върха е уместна, но не и еуфорията. Нищо истински конструктивно не бе зачекнато на тази среща по въпроса, как да се финансира дигиталното бъдеще на бедните страни. Също така неясно остана, как ще продължи развитието след Тунис и как ще изглежда новият интернет-форум конкретно? Все още неизграден остава мостът на дигиталната пропаст, но по въпроса поне се работи.