Световният форум за водата

40 процента от световното население имат само ограничен достъп до чиста вода или пък нямат отходни канали. Фактът, че темата въобще беше повдигната на световния форум за водата в Мексико сити се дължи преди всичко на противниците на глобализацията. Те протестираха срещу приватизацията на водата. Боливийският министър на водните ресурси Абел Мамани и председателката на фондацията Франс Либерте

Даниел Митеран внесоха темата в дневния ред. Искането им беше частната инициатива да се оттегли от областта на водоснабдяването и да се гарантира снабдяване с 40 литра питейна вода на човек дневно. Темата беше изключена от форума за водата в Киото, състоял се преди три години. За Джейми Питок световния форум за водата е изпуснал важен шанс за постигане на истински напредък:

“Мисля, че правителствата не взеха насериозно въпросите и това стана по няколко причини. Едната е, че това е неофициален процес, това не е договор със задължителна сила и правителствата не отделят необходимото внимание на разискванията на форума. В заключителното решение не се споменават успехите в миналото и не се обещава нищо ново. Мисля, че хората по света имат право да запитат дали е имало смисъл да се харчат пари за да долетят тук представители на 130 правителства, като се вземе предвид, че те не постигнаха нищо.”

Засили се критиката срещу Световната банка, която отново инвестира в големи напоителни проекти, от които често пъти печелят само местната строителна промишленост и ориентираната към износ аграрна промишленост. Сред губещите в повечето случаи са дребни селяни, прогонени от земята си. Преценява се, че за подобряване на снабдяването с питейна вода по света са необходими 15 милиарда долара, а сега се инвестират около два и половина милиарда. Според Жан-Пиер Абаси от обединението на градовете и общините има пари, но те се разпределят неправилно:

“”2.5 милиарда долара се инвестират във водоснабдяването, а всяка година се изразходват 5 милиарда долара за храна за кучета и котки. Нещо не е на ред! Трябват ни много пари и те трябва да бъдат отпуснати от всички. Трябва да плащат както потребителите на водата, така и международната общност. Помощта за развитие трябва да бъде децентрализирана. Освен това ни трябват инвестиции от частния сектор.”

Както посочва Джейми Питок в частния сектор се очертава интересна тенденция:

“Иронично е, че след като правителствата не успяха да покажат ръководни качества в тази ситуация, част от деловия свят започва да проявява лидерството от което се нуждае света за да управлява по-добре водата. Компании като Кока-кола изглежда вземат много насериозно мениджмънта на водата. Може би това, което наблюдаваме в момента е, че деловия свят води, а правителствата изостават.”

По принцип повече не се поставя под съмнение човешкото право на достъп до питейна вода. На световния форум за водата в Мексико сити бе направена още една крачка към целта правото на вода да залегне като основно право в рамките на ООН.