Световни лидери под натиск

В един от централните си коментари германският вестник Дер Фрайтаг насочва поглед към Вашингтон и по-точно - към доклада за непозволените методи на разпит, практикувани от ЦРУ при предишната администрация.

Ще издържи ли Обама на натиска?

Тези разпити, включващи симулирани екзекуции или давене, както и заплаха с бормашина, са тъй шокиращо жестоки, че се налага въпросът: наистина ли е необходима специална заповед на министъра на правосъдието, за да бъде доказана незаконността им? Каквото и разбиране да проявяваме към предпазливостта на американското правителство, то няма право да легитимира със задна дата системата Буш или да разкрасява стореното от предишната администрация. Обама излезе на сцената като спасител на правовата държава и сега е длъжен да изиграе докрай тази роля. Не само, за да запази доверието на хората, но и за да гарантира, че ще има наказание за делата, които нарушават всички цивилизационни норми.

Друга много дискутирана тема от седмицата в Германия беше разкритието, че по покана на канцлерката Ангела Меркел (и за сметка на данъкоплатците) шефът на частната Дойче банк е празнувал в канцлерството 60-тия си рожден ден. Под заглавие „Махмурлук след купона” седмичникът Райнишер Меркур коментира:

Канцлерството = купонджийница?

Представете си, че Ангела Меркел ви покани да празнувате рождения си ден в канцлерството, пък и да си поканите 30 приятели. Нима ще й откажете? Обаче след подобни веселби сутрешният махмурлук е често явление. Тъкмо той ни спохожда сега, макар и с доста закъснение след онзи 22 април 2008 година. Вярно, че 60-годишнината на банкера се празнува преди избухването на банковата криза, когато политиците все още си общуваха съвсем непринудено с представители на финансовия бранш. Но и тогава, и сега хората, които вярват, че политиката и икономиката имат различни роли, а понякога дори съвсем противополжни интереси, не могат да повярват на очите си. Не по-малко изненадващ е фактът, че в резиденцията на германското правителство не домакинята, а гостът определя списъка на поканените. Така канцлерството се самопонижава в ранга на обикновена купонджийница. Да не говорим, че всичко е за сметка на данъкоплатците. Да, тук може да се възрази, че разходите са смешно ниски в сравнение с федералния бюджет. Дали пък отново не става дума за една от онези медийни истории, в които се сблъскват лошите банкери и добрите данъкоплатци? Не, нека не се лъжем: поуката от тази история е, че в Германия някои хора са по-равни от други. Подобни случки подкопават доверието на хората, че избраните от тях политици наистина се чувстват отговорни за интересите на обикновения гражданин, коментира Райнишер Меркур.