Свободата като тест за интелигентност

Според датския евродепутат северните народи са по-умни от румънците и българите и не е справедливо хора, които не са създали здравословни общества, да решават вместо скандинавците, в чиито страни има повече гласност, демокрация и социално благоденствие. Затова не е и редно страни като Румъния и България да имат повече гласове в Европейския парламент от Дания, Швеция и Финландия.

Принципи без покритие

От една страна датчанинът, чието изявление безспорно не блести с интелигентност, е дълбоко неправ. Най-малкото защото и с гласа на споменатите страни българите и румънците са били приети в Европейския съюз, който се основава на солидарността. Същевременно със „здравето” поне на българското общество проблем действително има. Той обаче не е точно формулиран и адресиран.

В Европейския съюз солидарността се предхожда от няколко доброволно приети принципи, без които той би бил нещо съвсем различно. По една случайност и тези принципи, както и непремереното изявление, идват от датската столица. Това са прословутите Копенхагенски критерии за членство в ЕС, които в политическата си част са кратки и ясни: "Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата".

Ако датският евродепутат се бе фокусирал върху съответствието с тези принципи, изявлението щеше да е далеч по-обосновано. Защото напоследък България покрива критериите за членство в Евросъюза доста по-малко и от момента на компромисното си встъпване в него. Само последната седмица даде поне няколко драстични доказателства за това.

Съд и подсъдими в единен строй

Българската съдебна система освен с почти нулевата си ефективност по отношение на организираната престъпност и корупцията се слави у нас и в Европа с безкрайното отлагане на делата, ако въобще се стигне до дела. Примерите са стотици, кой от кой по-фрапиращ, а магистратите често се оплакват от законите, които в това отношение давали безгранични възможности на подсъдимите и техните защитници. Най-големият български съд обаче - Софийският градски съд - с няколкомесечното протакане на делото и с отказа за вписване на новото ръководство на СДС, с безумните мотиви и смехотворните отводи показа, че между съд и подсъдими разлика няма.

Чия поръчка изпълнява съдът няма значение. Важното е, че той не действа като гарант на върховенството на закона, а като частен инструмент за произвол и потъпкване на права. При това софийският съд едва ли е единственият подобен пример. А какво да кажем за кадруването на Висшия съдебен съвет, който измежду тримата кандидати за председател на друга важна съдебна институция избра човек с дисциплинарно производство по подозрение за корупция. Колко ли такива назначения ни чакат до изборите?

Тук всичко е позволено!

Друг пример. С гласовете си половината от членовете на Конституционния съд узакониха фрапиращо несправедливия, така наречен, мажоритарен изборен елемент. Както ни бе обяснено, те предпочели "по-малкото зло", водени от прагматични съображения, тъй като нямало време за ново преразпределение на избирателните райони. С това решение съдът не просто стана част от сценария за опорочаване фундамента на демокрацията – честните и свободни избори, но даде да се разбере, че тук, сега и за в бъдеще всичко е позволено.

На този фон поредните примери за всепозволеност, дадени през седмицата от изпълнителната власт, бледнеят. Не за първи път, да кажем, министърът на вътрешните работи си позволява да застане над парламента, като отказва информация на депутатите от вътрешната комисия. Не за първи път и правителството като цяло предлага извънредно законодателство със специално пропагандно приложение, като проектозакона за софийския боклук.

Следващата седмица със сигурност ще донесе и нови примери. И тогава сигурно пак ще имаме повод да се запитаме: защо в България мнозина силно се обиждат и реагират, когато някой ги засегне на интелигентност, малцина обаче се впечатляват, а още по-малко са готови да се противопоставят, когато около тях всекидневно и безцеремонно се погазват законите, правата и свободите? Стандартният отговор, който често ще чуете, е: „Защото не ме засяга”. Тук вече заключението на датския евродепутат за глупостта е съвсем оправдано. Защото отношението към свободата е най-прецизният тест за интелигентност.