Сексът в брака

Кой би си помислил, че по темата за секса все още са възможни вълнения? Че двама неизвестни досега автори издават бестселъри, още преди книгите им да са излезли от печат, а в. "Ню Йорк Таймс" публикува обемиста информация за тях? Може би това се дължи на обстоятелството, че, колкото и да е учудващо, зее сериозна пролука в безкрайната поредица от спарвочна литература от раздел "Любов и страсти". Дебютната творба на Чарла Мълър "365 нощи" и също така автобиографичната "Просто го правете" от Дъглас Браун обговарят именно секса в брака. Или половото сношение като конюнктурна програма.

И двамата автори са се загрижили за самоосвобождението си от самопричинената инертност. Средството е простичко:

който иска, може и то, колкото е възможно, по-често.

Една година е траял експериментът при Чарла и Бред Мълър, двама консервативни републиканци от градчето Шарлот в Северна Каролина, чиито сексуален живот преди този момент бил направо заспал.

До 101 последователни нощи пък успяват да стигне семейната двойка Дъглас и Ени Браун. И ето че сега авторката и авторът се чувстват задължени в най-малки подробности да ни обяснят как са постигнали това, след като всички статистики изхождат от тезата, че страстта бързо изстива в хиперсексуализираното общество.

Идеално в случая е, че 42-годишният Браун работи като репортер във вестник "Денвър Поуст". Той е запознат с правилата на играта в бранша и знае как могат да се събудят копнежите и фантазмите на предимно женската читателска аудитория. Докато Чарла Мълър информира внимателно, тактично и дискретно за повторния старт на брачния си живот, колегата й Браун не страда от комплекси. Неговото описание на 101-та нощи прилича на подробните репортажи за бейзболни мачове в американските медии: става дума за все нови и нови технически варианти, сменящи се места на действието и изкуството на мотивацията става дума тук и в крайна сметка Дъглас Браун явно е бил амбициран да не падне от умора преди края на експеримента. С известни тренировки за издържливост сексът в брака бил нещо, което се разбирало от само себе си, защото при повторението нямало принуда за самодоказване. Благосклонният читател може и да се учуди от тези нормативни постижения, но в никакъв случай не бива да се отчайва:

анатомията е преодолима!

Така поне гласи посланието и на двете книги.

Чарла Мълър, която все повече се чувствала като стресирана и лишена от страсти домакиня, направила на своя съпруг лобовния подърк по случай 40-тия му рожден ден - колко верен с библейския оригинал нежен ефвемизъм за брачно санкционирания секс!

Все още малцина от онези, които усърдно дискутират книгите из интернет-форумите, са прочели дори само ред от тях. Въпреки това изглежда, че

на авторите се е удало нещо необикновено:

да намерят прагматично и до голяма степен евтино струващо разрешение за редица брачни проблеми, което в обществото, твърдо уверено от времената на Бенджамен Франклин в самоизцерителната сила на индивида,

лесно може да намери множество последователи. Освен това този тип книги са на мода: цял нов жанр обещава на американските читатели, да преобърне и пренасочи живота им само за една година, ако се откажат от прекомерния шопинг, изхвърлят телевизорите от домовете си и живеят по метода "Аюрведа" като будистките монаси.

Този енергичен метод не е съвсем нов. Че брачните двойки трябва да си уговарят среща за полово сношение, та да може в рутинността на брака изобщо нещо да се случва, е нещо нормално според швейцарския терапевт Клаус Хеер. "Сексът е източник на топлина. Ако се изключи, връзката бързо изстива", пише той. Редица брачни двойки не би трябвало да се наказват взаимно при възникването на напрежение в брака с лишаване от секс. И най-вече да не чакат да се появи подходяща ситуация. "Защото тогава туй чакане често трае до гроб", казва Хеер, който несъмнено симпатизира на методиката на двамата автори. "Сексът, както всичко в живота, има нужда от план-график: това се демонстрира от милиони извънбрачни двойки, които тайно се уговарят и после правят добър секс".