Силите за бързо реагиране на НАТО под въпрос

На този етап е ясно, че Силите за бързо реагиране (СБР) в актуалната си концепция са обречени. Причината е в това, че САЩ не са в състояние да спазват поетите задължения, тоест да предоставят необходимите войски. Така се стига до колапс на цялата система, изградена върху принципа на ротацията на войскови контингенти от страните-членки на НАТО. Все още се спори по въпроса как да се процедира, но изглежда, че всичко върви към намаляване на мащабите на СБР, което неизбежно ще има отражение върху боеспособността им.

Само в края на миналата година на срещата на високо равнище на НАТО в Рига генералният секретар на НАТО Де Хоп Схефер прокламира тържествено боеспособността на СБР – което се оказа една чисто политическа стъпка, при това прибързана. Днес, по-малко от година по-късно, красивият проект бе застигнат от действителността. Както се научава от информирани източници, още преди известно време главнокомандващият силите на НАТО американският генерал Крадок осведомил за този факт генералния секретар Схефер. Предложението му било СБР да бъдат съкратени до една формация, която да се грижи предимно за логистиката, и която в случай на нужда да бъде допълвана от боеспособни части.

Въпреки че някои групи в Атлантическия съюз смятат свиването на СБР за решен въпрос, има и такива, които не се отказват от първоначалната концепция и предлагат само временно съкращаване на корпуса. Те явно изхождат от предпоставката, че войските на НАТО няма да останат завинаги в Ирак и Афганистан.

СБР играеха естествено ключова роля в концепцията за трансформацията на НАТО от съюз, предназначен да отблъсква нападения в Западна и Средна Европа, в организация, способна да действа за обезвреждането на кризисни ситуации навсякъде по света. И то не само заради способността за бързи и ефикасни действия в различни операции и места, а преди всичко заради подготовката на гъвкави и бързи части във всички страни-членки на Атлантическия съюз, които можеха след това да се използват в ротиращите формации на СБР.

Много скоро се видя обаче, че изпълняването на определени ключови задачи – например транспортирането на войски по въздуха – е възможно само при непрестанното участие на САЩ. Нещата се промениха още повече с американския ангажимент в Ирак. САЩ, а в по-малка степен и други членове не алианса, не могат да си позволят да държат добре подготвени войски в резерв за СБР, а в същото време да удължават мисията на своите войници в Ирак и Афганистан.

Съдбата на СБР едва ли ще се реши окончателно на предстоящото този месец в Нордвик заседание на министрите на отбраната от НАТО, но там вероятно ще бъде определена насоката за преосмислянето на концепцията на СБР. Още от сега е сигурно обаче, че политическият авторитет на НАТО понесе нежелателни щети.