Симпозиум "България между Византия и Запада"

Симпозиумът беше първата по-крупна научна проява на Центъра за Източна Европа, едно сравнително ново интердисциплинарно звено към философския факултет на Кьолнския университет. Докладите и дискусиите фокусираха вниманието върху литературни, езикови и културни свидетелства от българското Средновековие и от по-ново време, които открояват кръстосващото се въздействие на Изтока и Запада. Впрочем, самата проява се вписва в значително по-широк културeн контекст. За значението й проф. Бодо Целински, директор на Славистичния институт сподели в разговор за “Дойче веле”:

“Нека да кажа най-напред, че симпозиумът беше много успешен и се посрещна с интерес както от участниците, така и от гостите. Провеждането му стои в тясна връзка с ролята, която българистиката има в нашия институт още от началото на 60-те години насам. Не са много институтите във Федералната република, в които българистиката е представена последователно в тъй дълъг период от време. Темата на симпозиума беше много плодоносна и засяга въпрос, който има важно значение и за византинистиката, и за славистиката и който същевременно отразява особеното място на България.”

Плодоносна, впрочем, е самата постановка; класическата хуманитарна опозиция е Изток-Запад, докато на този симпозиум ставаше дума не просто за Изтока, а за Византия като значимо за България и за европейската културна история пространство. Това изтъкна доц. Николай Чернокожев, лектор по български език в Славистичния институт и участник в симпозиума:

“Сама по себе си темата може да бъде по-пряко или по-индиректно обвързана с конструирането на един цялостен и в исторически план образ на Европа. Например, докладът на проф. Петер Шрайнер “Византия и българската култура през Средновековието”, това заглавие е в много голяма степен симптоматично за сложните и нееднозначни представи, с които ние живеем, които трябва да преодоляваме, защото всички знаем, че има мисловни инерции, в рамките на които “византийското” е негативно, каквото то всъщност не е.”

Че разполагането на България между Византия и Запада има и подобен идентификационен ефект, открои докладът на Чернокожев “България – стереотипи и екзотика”. Нестереотипно във всеки случай беше шеговитото признание на Аксиния Джурова, че пред лаптопа предпочита изпитания диапроектор – с право, както се оказа, защото уж по-модерната техника без малко не лиши присъстващите от шанса да видят диапозитиви на редки ръкописи, илюстриращи орнаментацията на гръцки и славянски ръкописи от Х и ХI век и тезите на авторката. Коментарната оценка на някои от най-дискутираните доклади нека предоставя обаче на специалистите. Проф. Целински:

„С интерес се посрещна докладът на Даниел Цимерман върху българската етногенеза в ранното Средновековие, една все още оспорвана и много интересна тема, засягаща сложния процес на възникване и формиране на българската култура и държава. Особено внимание предизвика според мен и докладът на Аксиния Джурова, която с редица контретни примери и илюстрации успя да разкрие зависимости между българската и византийската традиция въз основа на орнаментацията на ръкописи от Х и ХI век. Нови акценти постави Благовест Златанов с тезите си върху теорията на Гео Милев за модерната поезия; удивително е, както показа докладът, колко оригинални и са съжденията на Милев контекста и на други модерни теории от края на 19 и началото на 20 век.”

Като интердисциплинарен форум симпозиумът обхвана и значими езиковедски проблеми, свързани с темата, например докладът на Улрих Обст върху някои варианти на българския език:

„Става дума по-точно за три варианта: за банатския български, достигнал през 18 век чрез преселници в Банат, както отчасти и в някои румънски региони на Банат, за бесарабския български, който при османското господство кара голяма група българи да се изселят в Бесарабия; третият вариант е помакският, говорен от помаци, приели исляма под влияние на Османската империя. Всички тези варианти на българския език са повлияни в една или друга степен от околните им езици.”

Макар и скромен по обем – представени бяха общо седем доклада, симпозиумът успя да открои редица интересни и важни аспекти на темата “България между Византия и Запада”. Проф. Обст, който е и директор на Славистичния институт, беше любезен да сподели за “Дойче веле” впечатленията си от симпозиума.

„Лично аз съм много доволен от научния резултат на симпозиума, тъй като той събра колеги от различни области; имахме включително доклад в областта на имиджологията, т.е. посветен на въпроса каква е представата на народите извън България за българите и за българските земи. Обединяването на различни дисциплини беше особено плодотворно, включително защото по принцип не е възможно проблемите да се изследват изолирано, т.е. във всяка област поотделно. Развитието на българския език, например, може до голяма да се разбере само ако се познава и политическата история. Интердисциплинарни форуми като този са важни, защото събирайки колеги от различни специалности, създават синергиеен ефект, позволяват на участниците да разширят научния хоризонт в редица отношения.”

На български език, специално за слушателите на “Дойче веле” проф. Обст добави:

“Много се радвам, че имахме възможност да организираме този симпозиум. Той беше много богат, много плодотворен, защото имахме колеги от различни научни области и възможността да дискутираме много въпроси, които са важни не само за една, а за повече научни области. Надявам се, че този вид сътрудничество ще бъде възможно и в бъдеще.”