1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Симпозиум за бягството на жители от големите градове

12 април 2006

Открай време епидемии, войни и икономически упадък са карали жителите да бягат от градовете. В резултат някои градове дори изчезват от лицето на земята. Феноменът не е нов, но едва през 90-те години стана толкова масов. Сега вече намалява населението на четвърт от големите градове по света. На този феномен е посветен симпозиумът в Дрезден, в който участват около 200 специалисти. Дагмар Хес информира:

https://p.dw.com/p/Atl1

Учените искат да изяснят причините за намаляването на населението на толемите градове, което става проблематично за останалите в тях жители. Изследвания по цял свят целят разработката на успешни стратегии за бъдещето на “свиващите се градове” Карина Палагст от университета Беркли пояснява за какво става дума в проекта “свиващи се градове:

“Ние се поставихме за цел да открием един вид праг – на какво ниво свиването на града става критично?”

Въпреки че учените още са съвсем в началото на търсенията си вече е ясно, че участието на населението е ключът за успешното съживяване на градовете:

“Участието във всеки случай е основно изискване за успеха.”

Един пример за това какво става, когато се планира без участието на местното население посочва корейският специалист Дон Чун-шин:

“Неуспехът на японците да се справят с проблема за свиването на град Юбари се дължи на това, че местната администрация игнорира хората живеещи в дадения регион. Те се погрижиха първо за промишлеността, а не за хората. Затова политиката им беше неуспешна.”

Готовността за участие в процесите на обновление е различна в различните градове и държави, както изтъква Карина Палагст:

“Трябва да кажа, че в Германия населението трябва да се мотивира да участва в подобни процеси. В други части на света нещата изглеждат другояче. В СЩ частната инициатива, населението инициират подобни проекти.”

Различия има не само в степента на участие на гражданите. Известна роля играе и отношението на хората в различните страни към мобилитета, също така и въпроса дали отговорните лица се опитват да се намесят планово или пък оставят процесите на пазарните сили. Въпреки тези различия има и общи черти. Един от особено остро дискутираните мащаби за привлекателността на градовете е т.н. гей-индекс. Карина Палангст пояснява:

“В основни линии гей-индексът показва, че един град, където живеят много хомосексуалисти има особено голямо културно многообразие и затова е привлекателен за образовани хора и за фирми областта на хай-тека.”

В Европа обаче градското население намалява и защото се раждат по-малко деца. В други държави обаче “свиването” на един град означава пряк растеж на друг. Според Карина Палангст в индустриално развитите държави обаче няма опасност да се стигне да концентрация на населението в мега-метрополии като например град Манила.