“Сини каски” за Дарфур?
20 ноември 2006
По принцип “да”, но как и кога – ще видим. Този отговор на суданската страна трудно може да се прецени като пробив, но предвид пълната липса на раздвижване през последните месеци все пак е първа стъпка във вярната посока. Заслугата за това е на генералния секретар на ООН Анан, който не спира да напомня на света, че в Дарфур страдат и умират хора. Сега, шест седмица преди края на мандата си, Анан събра в етиопската столица Адис Абеба дипломати от Европа, Африка и арабските страни, за да се опитат да убедят суданското ръководство да промени позицията си.
Планът на Анан предвижда на първо време изпращането в Дарфур на 200 души в подкрепа на отчайващо безсилните войски на Африканския съюз. След това още няколкостотин души и накрая - смесени сили от войници на АС и ООН, чийто брой предстои да бъде уточнен. Анан действа много спокойно и говори с тих глас. Това е един език, в който суданският президент Башир би могъл да се вслуша, тъй като за него най-важното е да не изгуби лицето си. Той постоянно повтаря, че “сините каски” са колонизаторски войски и упорито отхвърля изпращането им в Дарфур.
Голямата работа започва обаче едва след като войниците бъдат разположени вече в Судан. Кой ще се заеме с разоръжаването на бандитските групировки? Кой ще раздели тези групировки, някои от които са подписали мирния договор, други не? Кога ще могат да се завърнат по домовете си онези два и половина милиона бежанци? Във всеки случай тази работа няма да бъде свършена само с наблюдателни постове. Така че докъде трябва да се простират компетенциите на мироопазващите сили?
Така или иначе първите стъпки на генералния секретар на ООН вървят в правилната посока. Ясно е, че в Дарфур трябва да се изпратят международни войски и то достатъчно на брой; дали те ще носят зелените барети на силите на Африканския съюз или сините на ООН е от второстепенно значение.
Най-лошото е, че ако правителството в Хартум продължава да се инати, тази най-голяма в момента хуманитарна катастрофа може да обхване и съседните страни Чад и Централно-африканската република. Тогава в усилията си да запази единството на Судан президентът Башир ще предизвика разкол не само сред собствения си народ, но ще дестабилизира и целия регион.