Сирия се дисквалифицира като конструктивен партньор

Човек трябва да може да казва и “не”. В международната дипломация подобно нещо се случва твърде рядко, защото там подобно поведение се счита за неподходящо и непредразполагащо. Така на практика дипломацията все по-често се превръща в пазарлъци , които не зачитат елементарни морални въпроси. Затова решението на германския външен министър Щайнмайер да откаже посещението в Дамаск се откроява положително на фона на тези практики.

Преди това сирийският президент Башар ел Асад в своя реч беше изяснил, че на практика няма база за преговори между него и германския представител. Не само, защото Израел е враг - според израза на Асад - но и затова, че двете страни официално продължават да се намират в състояние на война. Асад отиде обаче и по-далеч като отхвърли опитите за установяване на мир в Близкия Изток. Вярно той спомена, че неговата страна била готова да приеме мира, но добави че това не се отнасяло до Израел. С кого обаче смята Сирия да сключва мир ако не с врага си от миналото и настоящето – Израел? Очеведно Сирия не желае да се помири с този враг и по този начин се дисквалифицира като конструктивен партньор при търсенето на трайно решение на проблемите в Близкия Изток. Пак в същата неконструктивна линия на поведение беше и призива на Асад за пан-европейска подкрепа на Хизбула, с който индиректно беше обявена и война на Израел.

Асад дойде на президентския пост в Сирия като обнадеждаващ млад човек, от когото се очакваше основна промяна на сирийската политика. Тези очаквания обаче бяха разочаровани изцяло. Първоначално се смяташе, че в обкръжението му все още доминират старите функционери от времето на баща му – Хафез Асад - но междувременно става все по-ясно, че всичко, което прави Башар е негова лична отговорност.

Това откритие сигурно е болезнено за германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, защото той беше един от малкото дипломати, които настойчиво апелираха за това, на Сирия да се предостави по-голяма отговорност при решаването на ливанския конфликт. Ставаше дума за конструктивна отговорност, чиято цел да не е само разоръжаването на Хизбула, но и стабилизирането на Ливан и даването на тласък на целия близкоизточен мирен процес. Сирия има свои оправдани интереси в Ливан, както и искания спрямо Израел. Страната би могла да се погрижи за тези свои интереси и в същото време да получи международно признание и подкрепа. Не на последно място Дамаск можеше по този начин да отхвърли петното на тъмната слава, че е бандитска държава, което обичат да и прикачат американците. Вместо това, президентат Асад реши да затвърди още повече тези обвинения. Той не бива сега да се чуди, че страната му е в международна изолация и че трябва да си избира приятели измежду хора като иранския президент Ахмадинеджад, с които едва ли би могъл да се гордее. С подобна политика Асад вреди на собствената си страна, на региона и най-вече на всички онези, които се ангажират в полза на мира. Би било грешка от страна на Щайнмайер, ако той беше игнорирал изказванията на сирийския президент Асад и се беше направил, че не ги е имало. Когато външната политика се взима насериозно, остава една единствена възможност в подобна ситуация : Щайнмайер беше прав да откаже посещението в Дамаск.