Системите за ранно предупреждение спасяват човешки живот

Едно земетресение, както и едно цунами не могат да бъдат предотвратени. Затова пък анализът на последиците от тях може да предотврати превръщането на природните явления в бедствия.Системите за ранно предупреждение могат да спасяват човешки живот. На конференцията в Бон много се говори за технологическите възможности в тази насока – като например използването на сателитни снимки за ранното разпознаване на зараждащи се циклони, пясъчни бури и урагани, или на най- презцизни сеизмографи, които да регистрират най-дребните движения в земната кора. Но и най-добрите информации не могат да спасяват човешки живот, ако те си останат достояние само на експертите или на управляващите кръгове. Това беше и едно от основните послания на Конференцията: местното население, застрашено от природни катастрофи трябва бързо и ефективно да бъде уведомявано в случай на заплаха. А това пък предполага наличието на стройни организационни структури за обучение и готовност в ситуации на бедствия. Ако всеки знае, какво да прави в условия на природна катастрофа и ако отговорните лица за комуникация, защитни мерки и евентуална евакуация на населението са определени своевременно, няма да се налагат панически и неподготвени действия. Подобна готовност обаче струва пари и изисква дългогодишен ангажимент.

Предпазването от катастрофи е една от най-важните задачи на политиката по опазването на околната среда и политиката в помощ на развиващите се страни. Много деца в Пакистан щяха да преживеят земетресението през миналата година, ако училищните сгради бяха строени по-стабилно. Същото важи и за много жертви от наводнения на различни места по света, където преди това са били разрушени естествените екологични системи около горите, реките и моретата.

Вярно е, че природата не може да бъде опитомена, но редица природните катастрофи са следствие от човешката глупост и късогледство. Както обикновенно, основните засегнати в подобни случаи са най-бедните – те нямат пари за застраховки, които после да им помогнат при повторното изграждане на домовете им, не живеят в сгради, които да са построени според стандартите за земетръсни зони, не притежават техника, с която да разчистват развалините бързо и да спасяват човешкия живот.

Конференцията в Бон показа, че системите за ранно предупреждение от катастрофи, не могат да бъдат разглеждани като чисто теоретичен въпрос, зависещ от изследванията и новите технологии. Това е проблематика, на която трябва да се отделя голямо практическо внимание навсякъде по света. Експерти казват, че всеки долар , който е вложен в изработването на системи за ранно предупреждение, пести между пет и десет долара от помощите, които после се налага да бъдат отпускани за бедстващото население в региони на катастрофи. Крайна време е, светът да се научи да пести, там където е разумно.