1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ситуацията в Багдад след атентата срещу Златната джамия

7 март 2006

Атентатът срещу Златната джамия в Самара в края на февруари не само разруши шиитския храм, но предизвика и вълна от насилие между сунити и шиити, която вече отне живота на стотици хора. От няколко дни насам в покройнините на Багдад се появяват сунитски милиции, които прогонват от домовете им шиитски семейства. Ит иракската столица Хасан Ал-Ясери:

https://p.dw.com/p/Atlk
Така изглеждаше Златната джамия в Самара преди атентата
Така изглеждаше Златната джамия в Самара преди атентатаСнимка: AP

Осемгодишният Мохамед Карим от багдадския район Ал Тармия стои разплакан до баща си и разказва за онази вечер, когато въоръжени хора влезли в къщата им:

“Терористите дойдоха при нас и поискаха да напуснем. Те дойдоха в шест часа и ни казаха – до осем часа сутринта трябва да сте се махнали. Затова избягахме.”

След атентата срещу Златната джамия в Самара с нейния мавзолей, където са погребани считаните за светци имами Али Ал-Хади и Хасан Ал-Аскари, напрежението в Багдад се засили. В реакция последваха атентати срещу сунитски джамии в някои квартали на Багдад и прогонването на шиитски семейства от северните и западните райони на столицата. Всичко това подсилва страховете от гражданска война в Ирак. Бащата на осемгодишния Мохамед Карим Джиад обаче не приема тези страхове:

“Кълна се в Аллах, че досега не знаех много за различията между сунити и шиити. Разбрах го едва в деня, когато при нас дойдоха терористите от чужбина. С различията между сунити и шиити те искат да съсипят страната ни. Те се опитват да внесат разцепление между сунити и шиити, за да създават проблеми с намерението да унищожат страната.”

Местни помощни организации се погрижиха за създаване на временен подслон за засегнатите семейства и ги снабдяват с храни и одеала. Раад Ал-Хасейни, който работи за местна религиозна организация призовава правителството да се намеси и да се погрижи за мирно разрешаване на проблема:

“Главната отговорност тежи на плещите на държавата. Държавата трябва да се погрижи за връщането на прогонените семейства. Но положението от ден на ден се изостря все повече без държавата да направи някакви предложения за намиране на решение.”

Десетки семейства от Ал Тармия и Абу Гариб – районът придобил печална известност със затвора, намериха подслон в спортна зала в съседен район. Повечето прогонени отиват при съседи, а кога могат да се върнат по домовете си не може да им каже никой.