Скандали в софийската народна опера

Част от оркестъра на националната софийска опера е свирил на рождения ден на светския хроникьор Евгени Минчев. Поради тази причина е паднало едно от представленията на театъра. Може би някой не би видял нищо скандално в този факт. Разбира се, ако България беше друга държава, а не тази, която познаваме, светските й герои други, а не тези, които знаем и операта различна от тази, която е в момента. Защото всичко опира до стил, вкус, качество и класа. Именно те са на, меко казано, незавидно ниво у нас. За това и участието на оперния оркестър при партито на Евгени Минчев има по-скоро привкус на чалга отколкото на светско събитие със съответния блясък. Впрочем логично продължение на онова, което представлява операта в последните години. Тя се е превърнала в читалищен театър с абсолютно неприемливо качество на продукцията и съмнителна международна дейност. Тези констатации не са мои, а на такива имена в българското оперно изкуство като Дарина Такова и Юлиян Константинов. Също така и на членове на оркестъра, балета, в това число на главния диригент, концертмайстора и артистичния директор на балета. Всички те са на едно мнение. Националната софийска опера е стигнала дъното и повече няма на къде. Сякаш в потвърждение на техните думи дойде и едно интервю на директора Борислав Иванов, който отговори на критиките по следния начин: „ Артистите не могат да не са доволни от грижите, които полагаме за тях. Ето на скоро ги заведох на турне в Палма де Майорка, спаха в четиризвезден хотел и имаха избор от петнайсет вида сладолед.” Това е представата на директора за успех. Разбира се на въпросите за условията на договорите, които той сключва както и за критериите за подбора на хората, които участват в турнетата, няма нито дума. Смяната на избрания след скандален конкурс Иванов ще е само първата стъпка към нормализация, смятат артистите, които тези дни издигнаха глас за радикална промяна. В операта трябва да се смени не само директора, а и манталитета, който превърна театъра в треторазрядна, провинциална сцена. Именно на този манталитет се дължи и факта, че най-големите български изпълнители пеят навсякъде по света, само не и на родна сцена. А те не са никак малко. Показателно е, че техния успех изцяло се дължи на външната им реализация, а тук като цяло излиза, че са нежелани. Последните два примера са със споменатите Дарина Такова и Юлиян Константинов. Дарина пя великолепно „Травиата”, но на сцената на НДК, след организация нямаща нищо общо с операта, а един от любимците на Клаудио Абадо Константинов ще радва публиката във Варна след като не бе разпределен в „Набуко” от директора Иванов. Скандалите в операта и ситуацията в нея са отражение на духовния живот в България като цяло. Все още, за да се случат някакви постижения в него трябва да се излезе извън границите на страната. Тук все пак на почит си остават чалгата и посредствеността.