Скандални изявления на Щойбер

За съжаление, Едмунд Щойбер е прав, когато твърди, че безработицата има трайни последици за общественото развитие. Вероятно е вярно още и това, че на нея - до голяма степен- се дължи растящата опасност от политическо радикализиране в Германия. Напълно погрешна е обаче тезата на г-н Щойбер,или по-скоро скандалното му обвинение, че икономическият провал на правителството на Шрьодер създавал багоприятни условия за развитие на екстремизма. Още по- лошото е, че баварският министър-председател е достатъчно интелигентен да знае, каква безсмислица е издрънкал. Само защото не е могъл да устои на изкушението, да води предизборна борба и то на най-примитивно ниво. В крайна сметка става дума именно за това, независимо, че избора на нов канцлер е едва през есента на идната година.

За Едмунд Щойбер, който веднъж се провали вече в пряка битка за канцлерския пост срещу Герхард Шрьодер , това би бил последният шанс за реванш. И в името на тази цел очевидно е готов да използва всяко средство, включително и противен популизъм, който е лишен от всякакво историческо и актуално основание.

Слава богу, че на словесните изстъпления на Щойбер срещу правителството реагираха възмутено не само политици, но и високопоставени представители на другите обществени сфери. Например президентът на Централния Съвет на евреите в Германия Паул Шпигел или президентът на Германският Институт за икономически изследвания Клаус Цимерман. Те с право обърнаха внимание на факта, че причините за десния радикализъм не могат да се свеждат единствено до икономическия аспект, защото това не отговаря нито на фактите, нито на натрупания обществен опит. Щойбер, който е роден през 1941 година, би трябвало да знае това доста по-добре от някои млади бръснати глави.

Повече или по-малко неприкритото сравняване на сегашното състояние на безработицата с времето на Ваймарската Република, е скандално преувеличение и изопачаване на истината. В подобна ситуация би трябвало останалите отговорни политици от християндемократическия лагер да реагират критично на изказванията на бавареца. Само че нищо подобно не се случи. Партийните приятели на Щойбер от ХСС даже му изръкопляскаха. А председателката на побратимения ХДС Ангела Меркел говори общи приказки и повтаря неща, които са общоизвестни, от сорта на това, че нерешените политически проблеми винаги подсилвали екстремистки тенденции. Само че, всичко това вече се е случвало още по времето на старата Федерална република - преди Обединението, когато дясноекстремистки партии също са били избирани в местните парламенти. Например НПД беше в Бундестага още през 60-те години, а Републиканската партия - в тогавашния Западноберлински Сенат. Да не забравяме и успехите на същата партия в провинция Баден -Вюртемберг - и всичкото това във времена, когато безработицата е била несравнимо по-ниска от сегашната. Хубаво би било, ако Едмунд Щойбер си припомни тези неща. А ако сам не успее, е добре, други да му помогнат. Най-редно е, това да стори Ангела Меркел. Така тя не само ще заеме еднозначни позиции срещу десния екстремизъм, но и ще покаже, че е подходяща кандидатка за канцлерския пост.