Скандалът около Ферхойген

Билд-Цайтунг щедро ги похвали: “Еврокомисарят Ферхойген и красивата шефка на кабинета му,” пишеше на втора страница на вестника от 16 октомври. Комплиментът, разбира се, беше хаплив. Германската преса не спира да се занимава с шефката на кабинета Петра Елрел, откакто списание Фокус препечата от литовсикя вестник Лиетувос Рита снимка, покзваща Ферхойген и Ерлер ръка за ръка по време на отпуската им в Клайпеда. Това дори не беше работа на папараци – Ферхойген с удоволствие дал на вестника и интервю, и снимки. Тоест, онова, което Фокус нарече “Отпуската на влюбените” изобщо не е било тайна, дори за госпожа Ферхойген. Нещо повече, отпускарите дори сякаш сами са търсели лъча на прожектора. Петра Ерлер беше издигната до поста шеф на кабинета на Ферхойген на 1 април. Днес евродепутатът от ХСС Маркус Фербер с удоволствие повтаря, че това е шуробаджанащина. “За назначението на госпожа Ерлер значение очевидно са имали не само професионалните й качества,” подхвърля той. А Генералният секретар на ХСС Маркус Зьодер подсилва боите: “Недопустимо е най-важният европолитик на Германия да се забърква в такива братовчедски афери.” Според Зьодер, Ферхойген трябва да си подаде оставката, ако всичко това се потвърди. Какво обаче казва “обвиняемият”? “Когато беше извършено назначението не съществуваше никаква друга връзка, освен лично приятелство. Положението е непроменено и до днес.” – това са думите му. Между първото и второто изречение е точно лятото, откогато е снимката. Преди още нямало нищо, сега вече няма нищо – такъв е смисълът на двете изречения. Ако някой твърди друго, ще трябва да докаже на Ферхойген, че още преди първи април е съществувало нещо повече от приятелство. Такова доказателство досега няма. Поради липса на нови факти, дискусията от Брюксел се прехвърли в Берлин. Вече се обсъждат имената на възможните неследници. Естествено, не от ГСДП, в която членува Ферхойген. Но малко преди старта на германското европредседателство би било самоубийствено да свалиш единствения германски еврокомисар. Затова мнозина започнаха да ровят на друго място: в дисертацията на госпожа д-р Петра Ерлер. Тя е озаглавена: “Съдържание и основни насоки на колективната, държавно-монополистическа регулация на външната търговия на държавите от Европейската общност към развиващите се страни” и е защитена през 1987 година пред Академията за държава и право в Потсдам, ГДР. Очевидно госпожа Ерлер се е интересувала от европейска политика още тогава. От друга страна обаче тя е писала докторската си работа на задължителния тогава жаргон на реалния социализъм. Когато в Брюксел са я назначавали през 1999 година обаче никой не се разтревожил особено от факта, че госпожа Елрел е защитила дисертацията си в една Академия, която според общогерманските законодатели е била особено близка до системата на тогавашната ГДР. В едно слушателско писмо до вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг се задава въпросът: “Какъв образ се изгражда за европесйката администрация, след като водещи източногермански кадри могат да се доберат до такава превъзходна позиция?” Отговорът гласи: никакъв. Навремето Петра Ерлер беше заместник-министър в последното правителство на ГДР, ръководено от Лотар Де Мезиер. А тогавашната вицепремиерка на Де Мезиер се казваше... Ангела Меркел. Тъй че нито постът в онова правителството, нито пък дисертацията снижават квалификациита на Петра Ерлер, които й признава дори самият председател на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Той пък, впрочем, на млади години е бил убеден маоист.