Скромният портфейл на България

Електронните издания Виртшафтсблат.ат и EurActiv.com се спират на темата за избора на новите европейски комисари. Под заглавие "Ирония и яд в България заради ресора в ЕК" Виртшафтсблат.ат отбелязва, че политиците в страната са ядосани от решението сегашната външна министърка Румяна Желева да е комисар, отговарящ за международното сътрудничество и хуманитарните помощи. "Като ирония се възприема фактът, че България винаги е сравнявана със съседката си Румъния, която също се бори срещу корупцията и организираната престъпност, но получава земеделския ресор, който разполага с много средства.", пише Виртшафтсблат.ат.

Порталът EurActiv.com определя решението като "плесница за България", цитирайки изказване на Сергей Станишев, според когото това е първото поражение за новото правителство по отношение на контактите му с Брюксел. В информацията се казва, че разпределянето на новите комисарски постове е предизвикало най-големи вълнения в България, защото Желева получила скромен портфейл, неотговарящ на очакванията на Бойко Борисов, който се надяваше на енергийния ресор. Изданието отбелязва, че въпреки това Желева приела решението като "задоволително", защото според нея ресорът е от "голямо политическо значение".

Австрийският Дер Щандарт споменава днес България в контекста на търсене на купувач за 44-процентния държавен дял на борсата в София. Изданието напомня, че плановете за намиране на стратегически инвеститор, който да раздвижи българската борса, са били започвани неколкократно през последните години. В България разчитат най-вече на заинтересовани инвеститори от Германия и Австрия. Новите приватизационни планове предизвикват различни реакции, пише Дер Щандарт. В статията се цитира Тодор Брешков, член на борда на директорите на борсата, който е против приватизирането на 44-процентния държавен дял, защото според него не може да бъде постигната добра цена. Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на Статус Капитал, пък настоява за продажбата.

Зюдвестпресе публикува статия във връзка с провелия се в Марбург симпозиум за мигрантска литература. Изданието обръща внимание на тезата на писателя от български произход Илия Троянов, че вече не може да се говори за мигрантска литература, защото произведенията на автори от мигрантски произход са станали важна космополитна част от германската литература.

"1989: Целувката на свободата" - под това заглавие Тагесшпигел помества статия за двойната изложба във Виена и Потсдам, посветена на 1989 година. Сред 35-имата творци, които излагат творбите си, е и българинът Недко Солаков. "Най-силните произведения, представени на изложбата, са онези, които са свързани с живота на самия творец, върху когото политиката от онова време е оказала голямо влияние", пише Тагесшпигел. Изданието посочва за пример Недко Солаков с творбата му "Строго секретно", с която художникът признава миналото си на агент на ДС.