Следва обичайният преглед на германския печат:

Освобождаването на войниците показва, че въпреки разгорещената си апокалиптична реторика иранският президент Ахмадинеджад е един хладен политик. Изострянето на кризата щеше да застраши печалбата, която той постигна сега: по-високи приходи от износа на петрол и повишен престиж в околния свят. Иранците укрепват позициите си на хегемонна сила в района на Персийския залив. Възможно е решаващ принос за освобождаването да има посредничеството на Турция. Това изтъква стойността на тази страна като мост между ислямския свят и Европа.

ТЮРИНГЕР АЛГЕМАЙНЕ пише:

Иранският президент заяви, че освобождаването било дар за британския народ; това показва пред каква дилема се оказа изпревареното от събитията правителство в Техеран. С акцията си Революционните гвардейци се намесиха във външната политика на страната. След случая с временното задържане от американците на петима ирански агенти в Ирак и изострянето на международните санкции във връзка с обогатяването на уран от Иран, тези сили правят всичко възможно за ескалация на напрежението. Ахмадинеджад явно не смееше да им попречи. Той избра компромисния път: ордени за иранските военни, участвали в похищението на англичаните, и един мирен жест към Лондон.

ФАЦ отбелязва:

Цялата работа едва ли е минала без благословията на революционния водач аятолах Хаменей. Още от самото начало тя беше част от борбата за надмощие в самия Техеран, борба между различните политико-религиозни фракции. Англичаните бяха задържани от Революционните гвардейци, които са опората на властта на президента Ахмадинеджад. Но може би останалата част от иранското ръководство не се е чувствала така добре, както държавния глава, който явно не се смущава от растящата изолация на своята страна. Лагерът на реалистите иска, отстоявайки собствената си гледна точка, да избегне международната изолация на Иран, която е свързана и с икономически щети.

В ТАГЕСЦАЙТУНГ четем:

Правителството на Тони Блеър ще се опита да продаде освобождаването на войниците като резултат от натиска, оказан върху иранското ръководство от западните страни под ръководството на Лондон. Това обаче не е вярно. С решението си президентът Ахмадинеджад постигна великолепен рекламен ефект, който освен всичко друго отново разобличава нищетата на близкоизточната политика на Блеър.

Към други теми.

Първо – политическата криза в Украйна и коментарът на ЗЕКСИШЕ ЦАЙТУНГ:

От гледна точка на президента Юшченко, разпускането на парламента може да изглежда понятно, тъй като преминаването на една дузина депутати към фракцията на опозицията укрепва положението на съперника му, министър-председателя Янукович. Само че решението за назначаване на нови избори не е нищо друго освен сигнал за безпомощност, защото те няма да променят баланса на политическите сили, нищо ще допринесат за извеждането на Украйна от задънената улица, в която се намира. Украйнските политици и партии разочароваха дълбоко надеждите и очакванията на хората и новите избори няма да променят с нищо това положение на нещата.