След изборите във Франция

На изборите в неделя една розово-червено-зелена политическа вълна премина над Франция. На общинските избори управляващата коалиция понесе катастрофално поражение, като в 21 от 22 области не получи мнозинство. Франция гласува за левите - това са социалисти, комунисти и зелени. Общинските избори наистина не застрашават централното правителство, но може да се очакват големи промени в кабинета. Коментира Жерар Фусие: Който спечели едни избори, губи следващите. Този неписан закон винаги се потвърждава във Франция. След като през 2002 година Жак -Ширак беше преизбран с необикновено голямото мнозинство от 82 процента срещу десния екстремист Жан-Мари Льопен. Малко след това неговата новосъздадена партия зае две-трети от местата в Националното събрание. Сегашната победа на левите партии при регионалните избори с положителност е отговор на това неравно разделение на политическите течения на национално равнище и по този начин се оказва победа за демокрацията.
Това обаче не е единствената причина - учени и изследователи подават оставка от катедрите си защото повече не подкрепят държавата. Хора на изкуството стачкуват и по този начин зачеркват от афишите световно известни спектакли, полицаи, пожарникари и учители демонстрират по улиците недоволството си, безработни губят всяка надежда да си намерят нова работа. Накъсо казано реформите на правителството, които са считани за крайно необходими, са отхвърлени от мнозинството избиратели. Лявата опозиция печели и без да има ясна програма от критичното възприемане на социалполитическата дейност.
Парижкото правителство явно ще трябва да си направи изводите от провала в регионалните избори. До 2007 година подавляващото му мнозинство в Националното събрание му е гарантирано. И така Жак Ширак разполага с още три години за да възстанови съотношението на силите в своя полза. Някои обаче тълкуват резултатите от регионалните избори като отслабване на президента. Става дума също и за приемника му в Елисейския дворец. Веднага ще се обадят мноество претенденти от консервативния лагер, сред които и амбициозния вътрешен министър Никола Саркози. Това ще допринесе за ново разцепление на консерваторите, а то е оправдана надежда за левите партии, което ще рече за социалистите, комунистите и зелените, в случай, че те не отидат поотделно пред избирателните урни, както преди две години и не объркат плурализма с какафонията.
Второстепенен въпрос е дали след тази оглушителна плесница министър-председателят Жан-Пиер Рафарен може да остане на поста си. Сега обаче французите искат да знаят дали ще бъде продължена започната политика на реформи и ако отговорът е положителен, то коя? Премиерът вече реагира на поражението на политическите си съратници и се увери, че е чул посланието на избирателите. Наблюдатели, които внимават в изразните средства обаче изтъкват деликатната разлика в двата глагола - "чул" и "вслушал се". Във второто в Париж трябва още да се упражняват.