След изборите в Зимбабве: все още има шанс за ново начало

Земята е плоска, а Зимбабве е раят на демокрацията, където всички желаят само едно: престарелият диктатор да остане на власт. Това – или нещо подобно – сигурно се върти в главата на Робърт Мугабе. А за известно време, за много кратко време, изглеждаше, че той е запазил частица политически и човешки здрав разум (или пък, че просто е уморен) и ще отвори пътя за ново начало в страната. Защото след изборите на 29 март 84-годишнят Мугабе все пак призна, че не е спечелил. Надеждите обаче се оказаха прибързани. В момента Мугабе и неговите сатрапи се връщат към старите, добре познати методи на зимбабвийската диктатура. Арестувани бяха членове на избирателни комисии, имаше обиски в офиси на опозицията, окупирани бяха десетина ферми на бели земевладелци - това са лошите новини от Зимбабве само за последния уикенд. Мугабе сега се опитва със сила да си подсигури онова, до което не успя да се добере с пропаганда и предизборни подаръци: до втори тур на президентските избори, който да спечели.

Хората в Зимбабве отдавна вече не искат Мугабе.

Въпреки диктаторския натиск те гласуваха против него на изборите. Управляващата партия вече няма мнозинство в парламента, в президентската надпревара също се очаква, че опозицията ще излезе начело. Хората в Зимбабве отдавна са наясно: тъкмо президентът Мугабе и неговата клика докараха страната до икономическа разруха и международна изолация. Дори по време на предизборната кампания в едновремешната житница на Африка храната не достигаше. Всекидневно в някогашната образцова страна по 500 души умират от СПИН и туберкулоза, защото нямат достъп до лекарства. Четирима от всеки пет зимбабвийци са без работа, средната възраст се срина до 35 години. Тоталният колапс на Зимбабве засяга всички хора. Те вече няма какво да губят и тъкмо поради това никой не може да ги уплаши. Мугабе междувременно изгуби подкрепа дори

вътре в своята партия, в държавната бюрокрация и в армията.

Изборите в Зимбабве излъчват едно окуражаващо послание: и в Африка политиката се оценява според постигнатото. 28 дълги години в Зимбабве нещата изглеждаха другояче. Мугабе беше сменил цвета на диктатурата, режимът му тероризираше хората, лишаваше ги от права, прокуждаше стотици хиляди в съседни страни. Сега с умелото посредничество на околните – най-вече на Южна Африка – Зимбабве има шанс за преход към демокрация и за постепенно нормализиране. Да, Мугабе започна кариерата си като борец за свобода, но това не бива да му дава алиби до ден-днешен. Международната общност е длъжна да помисли и за жертвите му, с които са претъпкани затворите в страната.