1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

След убийството на бившия ливански премиер

14 февруари 2005

Не би било нищо необичайно за Ливан, ако убийците така и не бъдат открити. Здравият разум и близкоизточната логика не оставят обаче големи съмнения в това,

https://p.dw.com/p/AtuI

кой може да стои зад убийството на Рафик ал Харири. Пръстът сочи към Дамаск или поне към онези кръгове в Ливан, които са верни на съседна Сирия и които позволяват на сирийските управници да увековечават присъствието си в Ливан.

Това са същите онези сили, които миналата есен помогнаха на сирийския режим да промени ливанската конституция, за да стане възможен още един мандат за президента Емил Лахуд. Министър-председателят Харири още от самото начало се противопоставяше на този ход и отстъпи едва след седмици, но после изненадващо подаде оставката си. Той бе последван и от други политици - което бе добре дошло за Сирия. Само че напоследък се засилиха признаците, че Харири планира завръщането си при следващите избори.

Подобно развитие би създало главоболия както на просирийските групи в Ливан, така и на самите сирийци, които държат в страната 25 хиляди войници. Дамаск ги нарича "мироопазващи войски", но в очите на все повече ливанци те са просто окупационни сили без никакво международно или правово покритие.

По време на президентските избори през есента намесата на Дамаск в Ливан бе остро заклеймена от ООН и особено от Франция. Това показа, че Харири може да разчита на международна подкрепа и че по този начин може да се превърне в централната фигура на сериозна опозиция против сирийското присъствие в Ливан.

По този начин милиардерът Харири щеше да се издигне в една нова сфера на ливанската политика. В миналото той се ограничаваше до това да използува милиардите си, натрупани от строежи в Саудитска Арабия, за възстановяването на родния си град Сайда, а после и столицата Бейрут. Критиците му го обвиняваха, че гледа на възстановителните работи в Бейрут като на частен бизнес и че по този начин умножава не само капиталите, но и властта си; например медиите, където на моменти Харири контролираше най-важните телевизионни- и радиостанции.

Същевременно обаче на всички бе ясно, че Харири прави много за страната си, която все още лекува раните си от 15-годишната гражданска война и тегне под бремето на многомилиардни дългове. Също и Харири, който пет пъти в продължение на дванайсет години беше министър-председател, не можа да отстрани това бреме. Но все пак много ливанци свързваха именно с него решението на своите проблеми.