Словото на израелския президент Моше Кацав пред Бундестага в Берлин

Преди няколко седмици президентът на Федерална република Германия Хорст Кьолер произнесе реч пред Кнесета в Ерусалим, а израелският президент Моше Кацав – вчера в Бундестага. Подобни речи са не само акт на куртоазия към поканения, а и срещат голям обществен интерес, което е положително. Защото иначе официалната визита на Кацав можеше да се ограничи за него само със спомена за блокираните улици и силното полицейско присъствие. Бундестагът предостави достойна рамка и достатъчно пространство за мислите, изложени от президента Кацав за израелско-германските отношения.

С право държавният глава на Израел изтъкна сянката на холокоуста, затъмняваща вероятно за вечни времена тези отношения. Прошка за убийствата на милиони евреи не може да има, подчерта Кацав, както бе сторил през 1996 год., тогава още пред Бундестага в Бон, и предшественикът му Езер Вайцман. Младите поколения могат само да приемат за сведение тази потискаща информация и да последват призива да не забравят и да не изтласкват на заден план нищо от миналото. Да се отзоват на искането, да действат решително срещу антисемитизма и десния радикализъм. Кацав с пълно право се спря на тези неща.

Че израелският президент обаче до голяма степен се съсредоточи в словото си върху предупреждения и призиви, остави с донякъде погрешното впечатление, че германско-израелските отношения в наши дни не могат да вдъхновяват към никакви нови мисли и идеи. Той не желае да бъде възприеман като моралист, заяви в един пасаж от речта си Моше Кацав, коментарийки по този начин и самия себе си. Само няколко, по-скоро тънки изречения той отдели за онова, което свързва Германия и Израел днес и което би могло да ги свързва и в бъдеще. В пленарната зала и пред телевизионните екрани обаче бяха предимно германци, родени след войната. 600 младежи и девойки огт Германия и от израел проследиха речта в Берлин на големи екрани. Какво беше посланието на Моше Кацав към тях?

След като след над четвърт час завърши речта си, той не бе очертал нито един път перспективата на съвместното мирно бъдеще и не се спря на “другата” германско-израелска действителност, израсла постепенно през последните десетилетия извън расизма и антисемитизма. Отличните лични контакти между хиляди израелци и германци са също реални и важни, както и безбройните инициативи, мрежи и клубове. Че отношенията между двете страни, под бремето на холокоуста, не могат никога да бъдат “нормални” в смисъл на “безгрижни” е също така вярно както и особената отговорност на германците за собствената им история и последствията от нея. Това обаче още далеч не означава, че те живеят в изцяло различни светове.