1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Случаят Дашнер

21 декември 2004

Известна е старата приказка: "Пред съда и в открито море, съдбата ти е в божите ръце". В случая Дашнер така наречената божия ръка - тоест, отговорният съд

https://p.dw.com/p/AtHL

във Франкфурт - сведе една присъда, която направо те удря в стомаха. Защото едно несъмнено наказуемо деяние бе санкционирано с възможно най-леката присъда, предвидена в германското законодателство: постановяване на вината, което остава условно в сила до една година - след което, ако не се провини, Дашнер ще продължи да се води за неосъждан и няма да трябва да плаща наложената му глоба. Такава мека присъда можеше да бъде надмината само от обявяването на подсъдимия за невинен.

Огромният обществен интерес към това наказателно дело бе повече от оправдан, тъй като ставаше дума за въпроса, какво съставлява в последна сметка правовата държава, как се легитимира тя, как защитава своите граждани, предоставяйки им същевременно едно поле, в което могат да процъфтяват демократичните принципи. Затова не случайно от тук, от съдебната зала във Франкфурт, се излъчва един сигнал към онези държави, в които понятието правова държава - Rule of Law - все още е нещо непознато; въпреки обстоятелството, че конкретният случай оставя раздвоено впечатление от функционирането на германската правова система.

Популярното мнение беше категорично на страната на Дашнер. Само че правовата държава не може в никакъв случай да си позволи да се поддава на емоции. Единственото, което й е позволено, е да се придържа към собствените си норми. Това важи също за правосъдието и независимите съдилища. В случая Дашнер правосъдието се провали, защото постави предизвиканите от извънредните обстоятелства съображения на обвиняемия над собствените си норми, поддаде се - може би несъзнателно - на емоциите на "народната "душа, нанасяйки по този начин тежки вреди на доверието в правовата държава.

Да се поеме отговорност, означава, ако се наложи, да се понесат и последствията. Дашнер е бил наясно, че нарушава закона, въпреки извънредните обстоятелства на случая. В правовата държава обаче няма и не бива да има място за извънредни съображения, защото това уронва нейните устои. Само осъждането на Дашнер - дори условно - би имало положителен ефект и сигнално въздействие, както в страната, така и в чужбина. Но произнесената от франкфуртския съд присъда отваря за съжаление пролуки, в които могат да се промъкнат застъпниците на "Law and Order", както и маскираните противници на демократичните и правовите принципи - а това е нещо, което може да причини големи главоболия на много хора в Германия през следващите години.