Смесена реакция на присъдата за геноцид в Сребреница

Както положителните, така и отрицателните оценки на съдебното решение изхождат от погрешната предпоставка, че Международният съд издава присъда за вината в босненската война. Тази гледна точка пренебрегва така сложния въпрос, на който трябваше да дадат отговор 15-те съдии: в какво се състои разликата между геноцид и етническа чистка?

Тъй като специално потърпевшите от войната са склонни да смесват тези понятия, реакцията сред босняците, тоест мюсюлманите в Сараево, но също и в Загреб беше преобладаващо отрицателна, колебаейки се между сарказъм и възмущение. В Сараево преобладава мнението, че босненската война беше започната в Белград, където и приключи с подписа на Милошевич. Представител на Съюза на бившите концлагеристи заяви, че ако доказаните кръвопролития не са геноцид, човек се пита тогава какво изобщо е геноцид. В Сараево се състоя масова демонстрация против съдебното решение.

Като определи единствено изтреблението на 8000 души в Сребреница като геноцид, а всички останали жестокости остави в юрисдикцията на Извънредния трибунал за военнопрестъпленията в бившата Югославия, Международният съд взе за мащаб едно единствено изтребление. Правистите в Сараево окачествяват като твърде консервативно становището на съда. Но също и те признават, че е извънредно трудно да се докаже намерението за геноцид като разпоредена от държавата политика.

Много по-лесен е отговорът на въпроса кой започна войната в Босна и кой извърши най-отвратителните жестокости в началната й фаза. Хагският трибунал за военнопрестъпленията смята за главни виновници сръбските полувоенни съединения, а етническият произход на жертвите през първите месеци на войната – изключително босняци – навежда на единственото възможно заключение: сърбите искаха да прочистят етнически всички онези области, които “от край време” били заселени със сърби.

Харис Силаджич, бившият босненски външен министър, изрази задоволство от решението на съда, според което Сърбия е нарушила конвенцията за геноцида на ООН, защото не е направила нищо за предотвратяване на клането в Сребреница. Сега Босна трябвало да заличи резултатите от геноцида. Това изисквало промяна в босненските управленски структури и в сегашната конституция. Силаджич си поставя явно за цел да предизвика премахването на босненската Сръбска република, в която той вижда продукт на етническа чистка.

В Белград, въпреки облекчението от присъдата на съда, думите на Силаджич се тълкуват като предупредителен сигнал – ако съдим по становището на близкия до правителството вестник “Политика”. Заместник-председателят на Радикалната партия Николич също е на мнение, че присъдата за геноцид в Босна поставя под въпрос бъдещето на Сръбската република.