Смисълът от срещата в Хайлигендам

Срещата се осмисли – с това заглавие излиза седмичникът Райнишер Меркур след трите дни Хайлигендам, отправяйки и следната препоръка – вместо да се оплакват от мерките за сигурност, медиите щяха да направят много по-добре, ако бяха обърнали повече внимание на дневния ред – той бе изключително актуален.

Там се срещат осем нелегитимирани за това държавни ръководители и управляват света – казва един от лидерите на германското движение Атака Свен Гиголд. В Германия не само могат да се правят безнаказано изявления, но и за награда техните автори биват поканени и за участие в телевизионни дебати, за да мога заедно с останалите антиглобалисти да образуват един вид хор.

Само че нито антиглобалистите, нито водещите на телевизионните предавания се опират твърдо на фактите. От само себе си се разбира, че държавните лидери от Г8 са избрани демократично от своя народ, и избирателите са им възложили да бдят за доброто на страната. В свят, в който всички са взаимно свързани, това зависи от уговорките с другите държави – с цел стимулирането на всеобщото благосъстояние и минимизирането на световните рискове – затова и срещите на върха на държавните лидери са абсолютно необходими.

Сред фактите е, например, и това, че глобализацията предизвика един продължаващ вече пет години икономически подем. Той обхвана Африка, латинска Америка и Азия точно така, както и Съединените щати и Европа.И стана възможен , тъй като свободната търговия откри непознати досега шансове именно за по-бедните държави – изключително добри времена.

Но колко дълго ще продължат? Има да се преодоляват 4 основни риска: на първо място е вероятно ескалиращата криза около Иран, респективно в Персийския залив, който в определена степен е един вид скеле за сигурността на световната икономическа система.И ако то се пропука, ако бъде блокиран пътя на петролните доставки, цените на бензина ще експлодират и ще обърнат подема в криза. Вторият риск е в надценяването на американските недвижими имоти – там са инвестирани огромни средства и евентуален срив би имал необозрими последствия на финансовите пазари. Което се отнася и за третия риск – огромните валутни резерви, трупани в държавите, богати на суровини и занимаващи се интензивно с търговия. Сумите, с които разполагат Китай, Русия, Саудитска Арабия, Норвегия или Емирствата са такива, че могат да сринат всяка валута. Подобни опасности произтичат и от опериращите по цял свят хедж-фондове, а като още риск трябва да бъде назован администрираният обменен курс – Китай и Япония, например, го поддържат нисък в името на насърчаването на износа, като така отнемат на останалите държави шансовете за своите пазари.

Е – нима никой не би трябвало да се грижи за тези въпроси? Време е дори и в германската публицистика, най-малко в телевизионната, изборът на темите отново да започне да зависи от тяхната значимост, и експертните знания и разследванията да заемат своето място.

При това положение би се избягнало продължителното съжаление спрямо демонстрантите, пред които бе издигната стена в Хайлигендам.

Кои са тези 8000 “автономни” по бреговете на Балтийско море, откъде са дошли, кой е платил самолетните им билети от Латинска Америка или Русия, Япония или Испания? Кой има интерес – чрез спонсорирането на тези хора – да провокира демокрацията на цената на стотина ранени полицаи? Това са въпросите, на които би трябвало да се посветят репортерите, вместо удобно да се разполагат на плажа и да произвеждат репортажи от разказани оттук оттам слухове и повърхностни мнения. А ако остане и още време – проблемите, за които действително става дума в Хайлигендам, са достатъчно големи, за да предложат значително пространство за нови разследвания и открития. Което ще е сравнително по-трудно.