Снимките на британски военни, изтезаващи иракски пленници и последствията

Никакви изявления пред обществеността повече, процесът – отложен точно, когато старшият офицер на тримата британски военнослужещи трябваше да даде показания. Военният съд в германския град Оснабрюк явно се стреми да ограничи вредите и загубите.

Лично премиерът Тони Блеър, изпратил войниците си в Ирак, се изказа последен по въпроса. Снимките били отвратителни и ужасни, всяко малтретиране на пленници трябвало да бъде най-остро осъдено. Ала, продължи Блеър, снимките не бивало да вредят, моля ви, на иначе така заслужения висок авторитет на британския експедиционен корпус и на цялата армия.

Твърде късно, вредите вече са нанесени. Ако си припомним снимките на изтезанията от американския военен затвор Абу Грайб, ще си спомним и казаното тогава от британски политици: ”отвратително, жестоко, ужасяващо, но не и нашите момчета, те са добри. Те, а по този начин и ние самите, притежаваме онова, което във Великобритания се нарича ”морално висшестояща позиция”.

Тази мнима морално висщшестояща позиция британците бяха доказали с това, че в окупационната си зона не се появяваха като въоръжени до зъби и бронирани извънземни, а като нормални войници. Не с шлемове и бронежилетки, а с барети и нормални бойни униформи. Те не възприемаха местното население като потенциален враг, а като хора.

Всички тези предимства отлетяха в небитието със снимките от Кемп Бред Баскет. Снимки, появили се по чиста случайност, защото един от войниците изпратил филмчето от фотоапарата си за проявяване във фотолаборатория. А служителите в това фотоателие подали оплакване заради жестокостта, цинизма и арогантността на тези снимки.

Арогантност, която се отличава само по степен от проявената миналата година от британското правителство и особено от военното министерство.

През февруари 2004 год. Международният комитет на Червения кръст съобщи, че не само американците, а и британците в Южен Ирак малтретирали пленници.

Едва три месеца по-късно, през месец май м.г., се стигна до лежерно съобщение от Министерството на отбраната в Лондон, че са реагирали на информацията от ЧК и се водело следствие. Впрочем ставало дума само за междинен доклад, така, че, моля, успокойте топката и чакайте заключителния доклад. А и това министерско съобщение бе направено само защото червенокръсткия доклад бе попаднал в представители на печата.

През май 2004-та малтретирането на мародерите в Южен Ирак, цинично наричано ”Операция Али Баба”, вече се върти на високи обороти. А следствените действия на м-вото очевидно са били дотолкова прецизни и безкомпромисни, че правителството е трябвало да разчита на дейната помощ на едно фотоателие в Северна Англия, за да узнае, че е имало и британски Абу Граиб.

А докато обвинените военнослужещи дават показания в Оснабрюк, че само изпълнявали заповеди, фраза употребявана често и на процесите срещу военнопрестъпниците в Нюрнберг, Тони Блеър се мъчи да ограничи щетите, но напразно.

След изтезанията в Кемп Бред Баскет, след като снимките бяха публикувани, което беше правилно, Южен Ирак вече не е " относително сигурна зона". Положението беше взривоопасно преди изборите, сега вече опасността е особено остра.

Британските военнослужещи по места вече са не само не-добре дошли завоеватели, а в очите на иракчаните те са и също така жестоки палачи, каквито са според тях американците. Въпрос на време е, кога и в британската зона ще се стигне до катастрофи като тези във Фалуджа или Наджаф.

За Тони Блеър обаче надали ще има политически последствия. Доверието в него и популярността му така и така вече са достатъчно разклатени от цялата война в Ирак, че да стане по-лошо не е възможно. А в Обединеното кралство и в осмата година на неговото правителство няма нещо, което да може да се окачестви като сериозна опозиция.