София огорчена от ЕС

Противоположностите в българската столица не могат да бъдат по-остри, пише Чарлс Ритербанд в статия за Нойе Цюрхер Цайтунг след посещение в София през декември миналата година. Впечатляват го лъскавите лимузини, минаващи покрай луксозни хотелски сгради, на фона на бедно облечените хора, които се возят в разнебитени автобуси и трамваи.

Червената петолъчка отдавна е свалена от покрива на бившата централа на комунистическата партия. На нейно място днес се вее българското знаме. От 19 години България е демократична страна, от пет години - членка на НАТО, а от две - членка на ЕС. Въпреки това пропастта между богати и бедни в най-бедната страна-членка на Общността остава явна. Непреодолими изглеждат разликите между по-голямата част от населението и малката прослойка от привилегировани, които успяват да спечелят от приватизацията по време на прехода от комунизъм към капитализъм.

ЕС - носител на надежда за българите

През 2001 година бившият български монарх успя да спечели с огромно мнозинство парламентарните избори в страната, напомня Ритербанд. Той се превърна в олицетворение на надеждите на българите. Четири години по-късно разочарованото население му обърна гръб. Сакскобургготски не успя да изпълни обещанието си - да подобри трайно ситуацията в страната в рамките на 800 дни.

Междувременно ЕС пое ролята на бившия монарх като носител на надежда, коментира Ритербанд. Желанията и изискванията на българските граждани се свързват с европейските институции. Не само надеждата за икономически растеж, но и за укрепване на провавата държава, както и за борбата срещу корупцията.

Критиката и санкциите на ЕС, спирането на парите по европейските фондове като израз на недоволството от неефективната борба срещу организираната престъпност, се посрещат от интелектуалци в София с гневно задоволство. Според тях, това в крайна сметка ще вразуми правителството. Българската опозиция се смята за слаба и неефективна. ЕС влиза все повече в ролята на неин заместител. Според сициологически проучвания българската общественост има три пъти повече доверие в ЕС, отколкото в собственото си правителство.

Разклатено доверие?

През последните месеци явно са възникнали сериозни проблеми в комуникацията между Брюксел и София, пише Ритербанд. Европейската комисия стига до извода, че България не е постигнала достатъчни резултати в борбата срещу корупцията и други нарушения. Ето защо се спират евросредства по предприсъединителни програми.

Под прицела на Комисията попадат финансовият министър Пламен Орешарски и министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов. София явно не е наясно, дали санкциите са израз на недоверието само към двамата министри, или пък израз на разклатеното доверие към най-новата страна-членка на Общността като цяло, коментира авторът на статията в Нойе Цюрхер Цайтунг. България заема 72 позиция в корупционния индекс на Транспаренси Интернешънъл. Явно не са налице убедителни резултати в борбата срещу корупцията. Особено що се отнася до прозрачността в усвояването на европейските средства.

Усилия и преувеличения

Вътрешният министър Михаил Миков подчертава, че са предприети сериозни усилия за справяне с корупцията. Според него, в България има политическа воля за подобряване на ситуацията и за изпълнение на европейските изисквания. Това можело да се докаже с конкретни примери.

Ивайло Калфин, министър на външните работи, подчертава от своя страна колко дълго и отговорно се е подготвяла страната за членството си в ЕС. Въпреки това той признава, че след еуфорията от приемането на страната в Общността, усилията на България - поне през първите месеци от членството - са намалели. Калфин изтъква и ролята на България като стабилизиращ и посреднически фактор в региона.