1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Социалните проблеми на имигрантите в САЩ

3 април 2006

Либерализмът на американското общество се сблъсква все по-остро със социалните проблеми на имигрантите в САЩ. На дневен ред застава въпросът: какъв е най-верният подход към имигрантската проблематика:

https://p.dw.com/p/AtlC
Снимка: AP

Америка е в кипеж. Имигранти демонстрират по улиците, а десни модератори и коментатори създават по радиото и телевизията настроения против тях. Камарата на представителите иска да се затвори границата с Мексико, а имигрантите без документи да бъдат хвърляни в затвора. В Сената обаче преобладават исканията за легализиране на нелегалните. Америка е дълбоко раздвоена.

На пръв поглед става дума за това, в състояние ли е напливът от юг да бъде спрян с издигането на гранична стена; дали програма за прием на гастарбайтери не е по-добрият вариант или пък истината е в комбинация от двете. В последна сметка обаче става дума за душата на нацията. Каква страна иска да бъде Америка? Иска ли да си остане страна на имигрантите или страхът от притока от юг ще надделее над традиционния либерализъм? Това е ново издание на старата борба между изолационизъм и либерализъм, която се води още от основаването на Америка.

Действително имиграционният натиск рядко е бил така голям: 33 милиона американци не са раждани в САЩ, което съставлява почти 12 процента от населението. Този дял е бил по-голям само в началото на миналия век. В Америка днес живеят 12 милиона нелегални имигранти, към които всяка година се добавя още половин милион. Освен това ежегодно САЩ приемат легално почти един милион хора. Всичко това създава проблеми в една страна, в която долната средна класа се бори за икономическо оцеляване.

Нетърпимостта към чужденците е вече действителност. Докато навремето притокът от Ирландия или Южна Европа се посрещаше на нож от протестантска Америка, днес на дневен ред е подозрението, че латиносите не са като имиграционните поколения преди тях, че те продължават да си говорят на испански и не приемат американския начин на живот. Това вероятно е невярно, както бяха неверни подобни твърдения и в миналото. Една трета от латиносите в САЩ се женят за партньори от други етнически групи.

Удивителен е фактът, че тъкмо президентът Буш, който като малцина свои предшественици поляризира страната, застава в този дебат по средата, стремейки се да съедини противостоящите си полюси. За Джордж Буш рядко би могло да се каже – както сега, - че Америка трябва да последва своя президент. Правилно е да се подходи сериозно към тревогите на американците. Затова границата трябва да се охранява по-ефикасно, като същевременно се намерят начини и форми за разширяване на приема на легални имигранти – например чрез създаването на програми за гастарбайтери. И двете линии се препоръчват от президента Буш.

Само че това едва ли ще е достатъчно. Ако САЩ искат да запазят характера си на имиграционна страна, те просто нямат друг избор освен да легализират онези 12 милиона незаконни имигранти, както и да увеличат значително квотата за легална имиграция. Само така ще отслабне натискът откъм Рио Гранде.