Спазват ли се целите на “Милениума”?

Изминаха пет години откак ООН обещаха да се преборят с бедността. На легендарната среща на високо равнище през 2000-та година бяха приети задължителни цели за развитие, повечето от които обаче и до днес остават далеч от изпълнението си. Въпреки това, при представянето на доклада на ООН за човешкото развитие, германската министърка по въпросите на развитието Вичорек- Цойл изрази оптимизъм:

“Намирам окуражаваща оценката, че при съответен ангажимент и при фокусирането на всички участници над целите на милениума, е напълно възможно, те да бъдат постигнати в предварително поставената рамка от време”.

21% от хората на света живеят с по-малко от един долар на ден. През 1990 година този процент е бил със 7 на сто по-висок. Според Директорът на ООН в Берплин Гидо Шмит –Трауб това е радващо развитие. Той казва:

“В повечето региони на света, през последните десет-петнайсет години беше отбелязан решаващ напредък. Единственото ясно изключение е Африка, южно от Сахара, където положението се е влошило. В сравнение с 1990 година в Африка днес има 100 милиона хора повече, които живеят в крайна бедност.

Германската министърка по въпросите на развитие Вичорек –Цойл даже нарече бедността “най-голямото средство за масово унищожение”. До 2015 година индустриалните държави смятат да вложат 0,7% от брутния си социален продукт в помощ на развиващите се страни. Някои от европейските държави и днес са изпълнили тази цел – такива са например Холандия, Швеция и Норвегия. Германия в момента отделя 0,3 % от БСП за целите на развитието. Последните в тази класация са САЩ с 0,16% и Италия. И все пак парите на са всичко. Поне също толкова важно е и да се реформира световната система за търговия. Нужно е да се намалят непропорционално високите мита за продукти от развиващите се страни, да им се осигури по-лек достъп до западните пазари и да се ограничат или спрат гигантските аграрни субсидии в индустриалните нации. В тази връзка германската министърка припомни, че в редица индустриални държави, и най-вече в Америка се субсидира производството на памук, което представлява нелоялна конкуренция спрямо останалите страни-производителки – и най-вече спрямо западноафриканските държави, които и без друго са бедни. Те на практика биха могли и сами да изкарват прехраната си от производството и експорта на памук, ако имаха право да го внасят на световните пазари при честни условия. Вместо това бедността в тези страни расте, а там където има крайна бедност, не закъсняват и различни политически кризи и войни. Омагьосан кръг, от който изглежда няма измъкване. Германският представител на ООН Шмид-Трауд казва:

“Много от конфликтите в бедните страни – тук за мен най- яркия пример е Дарфур в Судан – са в голямата си част производни на бедността.”

Затова министър Вичорек-Цойл настоява декларацията с целите за развитието на милениума да не се преработва и разводнява, за което има някои опити в последно време. Само САЩ до момента са предложили над 750 поправки или текстове, които да отпаднат.