Споровете около изграждането на голяма джамия в Кьолн

�но явление, смята нашият коментатор Петер Филип.

По онова време още нямало мюсюлмани в тази част от света, но въпреки това пфалцският курфюрст Карл Теодор си казал, че е много шик и наредил в края на 18 век да издигнат джамия в лятната му резиденция в Швецинген. Днес тя продължава да е туристическа атракция.

Днешните граждани на Кьолн обаче изобщо не мислят, че е шик в града им да се строи голяма джамия. Независимо от факта, че в милионния град край Рейн живеят около 65 хиляди турци, които ще използват бъдещата джамия. Така Кьолн влиза в групата на градове като Берлин и Мюнхен, където също имаше протести и демонстрации срещу строежа на джамии. Но има и още нещо: в Кьолн възникна една дискусия, която излезе доста извън рамките на обичайното. Местните политици отдавна дадоха разрешение за изграждането на джамията, но тогава на терена се появи една популистка група, наречена “Про Кьолн”, която смята, че има опасност съответният квартал да изгуби германския си характер. В кампанията се включи дори много авторитетният еврейски писател и публицист Ралф Джордано, който иначе води могъщи словесни битки срещу ксенофобията, нетолерантността и расизма, но в случая каза, че интеграцията на турците се е провалила. Джордано припомни още, че мнозинството от хората в Кьолн са против джамията, обаче никой не ги пита. Изграждането на джамията изобщо няма да помогне за интеграцията, каза Джордано и повтори същото по адрес на забулените жени, които с не особено добър вкус нарече “хора-пингвини”.

След като високо образован човек като Ралф Джордано реагира по такъв начин, колко ли дълбоки са предразсъдъците и враждебността на така наречените “обикновени граждани”? Които сякаш все още не са схванали, че съществуват и други религиозни общности, освен християнските църкви. И че тези общности вече имат значително, видимо присъствие и в Германия, а при това положение конституцията им осигурява и съответните права. Тоест, и правото да практикуват вярата си в подходящ храм, да не продължават да се мъчат в мрачните обредни домове из промишлените квартали, където бяха прокудени досега.

Изграждането на джамия няма нищо общо с дебата за забрадките и с положението на жената в мюсюлманските общества. Онези, които свързват двете в едно, просто манипулират с помощта на една достъпна и разбираема тема. Не по-малко абсурден е аргументът, че никой не бил питал хората. По закон религиозната общност има право на това, стига да получи съответните строителни разрешения. Когато се изграждат протестантски или католически църкви също никой не провежда допитване до населението. В Германия има свобода на вероизповеданията. И всеки, който се опитва да я ограничи чрез плебисцити, върши на демокрацията мечешка услуга. А когато към това се прибавят инсинуации и хули, всичко заприличва на кръчмарка врява. При това положение не може да се вземе на сериозно дори иначе основателната критика срещу неуспеха на интеграцията. Защото интеграцията има две страни: обществото-приемник и пристигналите отвън. И който им откаже правото свободно да изповядват религията си, носи част от отговорността за провала на интеграцията.