Спящият великан се протяга

Леле, какъв летен сезон за Евросъюза! Никола Саркози, временен председател на ЕС, изобщо не мигва под тежкия поглед на Владимир Путин и спира войната в Грузия. Руските постове се изтеглят на изходни позиции, отстъпвайки пред брюкселските сини каски. И докато Белият дом все още се чуди има ли какво да каже по Кавказкия конфликт, световният финансов капитализъм по американски образец имплодира.

Европа, ти си си добре. Независимо дали е мир или война : Брюксел умее да планира дългосрочно и комплексно, а тъкмо спокойствието на неговите правила сякаш е новата сила на Запада. Но може би звездният миг на Европа от изминалите седмици е бил само бегло изключение в световната история? Дума няма, Европа израсна. За пръв път това лято Евросъюзът се намеси във война между двама много изнервени противници, в конфликт, чийто изход беше съвършено непредсказуем.

Кавказката намеса на европейците беше много по-храбра, отколкото мисиите в Косово или в Конго.

Тя онагледява новата, изключително бърза директна дипломация на европейците. През август в Москва Саркози дойде, видя и победи не само като французин, а най-вече като изпълнен с решимост държавен глава на ЕС. В тази си функция той посмя да кажа в очите на Путин такива неща, каквито в този момент руснаците не биха приели от никоя друга суперсила. Мнозина специалисти по външната политика и дипломати от ЕС тези дни не крият гордостта си от случилото се. Вярно, че някои детайли от френско-европейското дипломатическо изкуство наистина подлежат на критика, но независимо от това примирието в Кавказ е заслуга единствено на Евросъюза, а не на целия Запад, както беше в случая с Косово. Америка громолеше някъде отдалеч, а резултатът е доста спорен: НАТО, който се доминира от Вашингтон, и до днес е застинал в някакво състояние на възмутена парализа. Европа просто проведе стратегически доста по-умна политика към Русия, това не подлежи на съмнение.

По-нататък авторите анализират реакцията на ЕС на световната финансова криза и дават думата на различни европейски политици. Един от тях формулира следния проблем: източноевропейците влязоха в ЕС още през 2004, но и до днес вътре в съюза не е започнал сериозен стратегически диалог за политиката към Русия.

Факт е, припомнят авторите, че под председателството на Саркози

ЕС удари тъпана за отварянето си на юг

и основа Средиземноморския съюз заедно с няколко държави от другия бряг. Но по бъдещите си отношения със съседите на изток Брюксел железно мълчи. Чудно ли е тогава, че съответните правителства взимат нещата в свои ръце? Така например поляците се осланят за своята отбрана на американската противоракетна система, а не на гаранциите за сигурност, които дава ЕС. „Истината е,” казва Елмар Брок, „че ние все още не сме преодолели разделението между „стара” и „нова” Европа.”

С други думи, по този път едва ли ще възникне стратегически консенсус по европейската външна политика, който да продължи успешната линия на Саркози, коментира Ди Цайт.