Средиземно море като един от най-популярните маршрути за трафик на имигранти

Вероятно стотици загиват всяка година при опита да достигнат Европа през Средиземно море. Никой не знае, колко точно са те. Онези, които стигат до брега, често предпочитат да живеят като нелегални имигранти вместо да рискуват процедурата по признаването си за бежанци, често заплашващо с експулсиране. Ето защо общият им брой остава неизвестен, смята Карл Коп, завеждащ отдела за Европа в правозащитната организация ”Про Азил”:

Коп:

”Често единствено в резултат на амнистии, каквато напр. имаше в Италия или в Испания, узнаваме нещо. Тогава стана ясно, че между 800 хиляди и един милион души са били в съответната страна без признат статут на бежанци. А голяма част от тях са пристигнали през Средиземно море от най-различни райони по света. Морският път е за хората, които едвам успяват да съберат пари за пътуването. Това е много опасен път, но един от вариантите да се стигне до Европа. Реалността обаче е такава, че при нормални условия човек не може да се добере до Европа нито като мигрант, нито като търсещ убежище.”

Дори само пътят до Средиземноморския бряг е често твърде труден за бежанците. Повече вследствие на природните дадености отколкото на граничния контрол. За бежанците от южните региони на Африка пътят води през пустинята Сахара. По крайбрежието пък, най-вече в Мароко, Тунис и Либия ги очакват каналджии, които срещу ужасяващи суми им предлагат възможност да получат място на борда на някоя лодка. Още през миналата година често претоварени плавателни съдове се добираха до бреговете на Сицилия или на разположения южно от Италия о-в Лампедуза.

Повечето опити за добиране до Европа се пресичат от военноморския флот или бреговата охрана, които ги вземат на буксир до някое италианско пристанище. Рибари и представители на ВМФ и бреговата охрана често обаче намират труповете на бежанци, чиито лодки са претърпели корабокрушение, останали са без гориво, храна или питейна вода в продължение на дни. Сред тези бежанци мнозина са били принудени да се отправят към Европа. Най-вече жени и деца са изпращани насилствено за да проституират на стария континент. Африка освен това е нещо като транзитен район за продавани от Азия за Европа момичета и жени от Азия. Твърди се, че в Гибралтарския пролив са се издавили хиляди. Строгият контрол на крайбрежието не спира хората от рискованото плаване през Средиземно море.

Коп:

”Ако разгледаме Мароко и Испания, проличава, че Гибралтарския пролив през последните години е оборудван с пари от ЕС с най-съвременна охранителна техника – радарни инсталации, бързоходни патрулни катери, топлинни камери и пр. Което доведе дотам, че този отрязък от границата отчасти се заобикаля от бежанците и мигрантите, което обаче също така довежда до появата на труповете на загиналите в радиус от 30 км.”

Коп обръща внимание върху спогодбите, сключени от европейските страни с няколко средиземноморски държави. Тези държави са получили помощи за икономиката си и оборудване за бреговата си охрана. В отговор те трябва да действат по-активно срещу нелегалните мигранти. В тази връзка алжирската полиция съобщи, че още през 2001 год. е върнала няколко хиляди нелегални. В края на м.г. Мароко експулсира няколкостотин нелегално пребиваващи в страната нигерийци. Либия пък върна няколко хиляди граждани на Гана и Нигерия в страните им.

Каналджиите реагират на изострения граничен контрол не с прекратяване на бизнеса си, а с повече потайност. Вместо големи кораби за бежанци се използват малки и неспособни да плават в открито море лодки. Във всеки случай досега нелегалната миграция не може да бъде спряна по този начин. Точно обратното смята Коп, който е и говорител на организацията Про Азил, така бизнеса на търговците на хора става още по-привлекателен:

Коп:

”Това трябва да се разглежда взаимосвързано: колкото повече Европа се херметизира, толкова по-голяма става печалбата за каналджиите и трафикантите на хора, които са много хетерогенни и толкова повече хора пристигат и при твърде съмнителни обстоятелства в Европа”.