Срещата на външните министри на Осемте

...В срещата участва и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер , който направи пред московски вестник положителни изявления за Русия.Но не всичко което блести е злато.Това важи също и за руската политика.Коментар от Корнелия Рабиц.

Разбира се че германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер има право , когато хвали успехите на един труден трансформационен процес в Русия.Напредъкът в страната е явен.Разбира се би било и некоректно на Русия да не се приписва нищо друго освен ролята на лошият фактор в световната политика.Впрочем , не всички които сега с удоволствие издигат предупредително пръст по посока Москва правят това водени от безкористни мотиви. Безспорно е че Русия има правото на респект и на коректно отношение .Но безспорен трябва да е също и фактът , че при преодоляване на международни кризи , било Иран или Близкия изток , Руси играе все по-важна и все по-отговорна роля.Тъкмо по тези теми разговаряха на срещата си в Москва външните министри на Осемте като съвместно апелираха за благоразумие.Така ч Руся също трябва да се чувства включена в този апел. Вярно че руската политика има трайни противоречия , за които , така както разпределена властта в Русия , президентът Путин носи лична отговорност.Сигурно не беше случайност , че непосредствено преди заседанието на външните министри от

Г-8 в реч към руските посланици Путин формулира своето политическо кредо , с което обяви че се завръща в лигата на големите в този свят и отхвърли като “ екзалтирана” и “ нервна” критиката срещу неговия външнополитически курс и линията му във връзка с руските енергийни доставки. Путин изиска еднакво трениране за всички като за пореден път наблегна върху огромните ресурси на своята страна . Освен това Путин се обяви за нови разговори за разоръжаване , за сътрудничество д Европа като похвали добрите отношения на Русия с Китай. При целия доловим прагматизъм се добива обаче впечатлението че това не бяха умни и добре претеглени думи на един демократично мислещ държавник.Величие и власт –това са все още ключовите постулати в руската външна политика. Към тези императиви не принадлежат диалог и баланс в интересите. В противоречи с външнополитическите трактовки стои вътрешната политика , която в Русия функционира само така както я е създал президента , а именно строго йерархично отгоре надолу. Никой не може да отрече наличието на политически и стопански напредък.Основният проблем обаче остава непоклатим – корупцията навсякъде и на всички равнища както и слабото разбиране за нормите на една правова държава. Възходът в лъскавата метрополия Москва, междувременно най-скъпият град в света , отклонява вниманието от факта , че има и много губещи от реформите. Не се създава впечатлението , че милиардните приходи от продажбата на енергийни суровини действително отиват в полза на хората в страната.Много неща дават повод за загриженост.Опозицията е периферен фактор .Парламентът не играе вече никаква роля . Сред властващите елити покълна нов патриотизъм , който не се спира дори и пред превъзнасяне на злодея Сталин.Инфраструктурни и екологически проблеми , трудности в редовете на армията , неразрешени регионални конфликти.Путин имаше достатъчно повод да се покаже ка умел държавен кормчия , който държи на трайни разрешения. Н той предпочита империални жестове , впрочем винаги с поглед към САЩ. Руско-американските отношения минават за помрачени. Твърде неприятни са Путин изявленията , които идват от Америка.Ръководни представители от Вашингтон заклеймяват руската политика за правата на човека и дефицитите по отношение на демокрацията , като тези изявления т Вашингтон разбира се не са лишени от корист и лицемерие. За всички тези неща обаче не се говори истински нито преди нито пък на срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург. Тази среща сигурно ще бъде преди всичко форум на който руското ръководство се чества само в съпровод на силните на света. Говори се че заключителните документи от тази предстояща среща са вече готови.