Срещата на върха Европейски съюз-Латинска Америка

Борба срещу бедността, повече икономически възможности за широки слоеве от населението, защита на климата и съхраняване на тропическите гори. На срещата си на върха в Лима държавните и правителствени ръководители от Европа и Латинска Америка се споразумяха по тези и други важни цели. Ако не се смятат някои актуални допълнения, същите тези цели бяха маркирани още на първата среща на върха през 1999 година.

Който търси конкретни мерки, ще остане разочарован

Дали обаче от сегашния форум на върха в Лима действително можеше да се очаква споразумение за такива мерки?

Непрекъснатите нахални изпълнения на червения Уго Чавес от Венецуела и други самозвани народни трибуни са само едно от свидетелствата за дълбоките бразди, които преминават през различните групи на южноамериканския континент, което означава богати срещу бедни и леви срещу десни. Отправят се взаимни обвинения в алчност е агресивност. За сътрудничество и интеграция по европейски образец не може да става и дума. С малки изключения държавните структури са слаби.

Страни като Бразилия, Мексико и Чили изградиха солидни връзки с Европейския съюз, но само като отделни държави, а не като група. А това би било в интерес на Латинска Америка, тъй като в глобален мащаб се действа по-ефективно. Европейският съюз търси партньор, с който да предприема общи мерки за разрешаване на глобални проблеми като промените в климата и енергийни и търговски въпроси. Двата континента имат стари връзки, общи корени общи езици. Те биха могли да бъдат естествени съюзници. Европейците трябва да побързат, така че да не бъдат изпреварени от китайци и индийци в

борбата за подземни богатства, влияние и пазари

Срещата в Лима бе само една малка стъпка в правилната посока. И какво топли това хората в Латинска Америка, 50 милиона от които живеят в абсолютна бедност въпреки постоянния стопански растеж? В краткосрочна перспектива полза не може да се усети. Такива срещи могат само бавно да убедят съответните дошли по демократичен път на власт правителства, че едно истинско сътрудничество би улеснило разрешаването на проблемите. Много от латиноамериканските участници в срещата бяха разочаровани от това, че Европейският съюз бе представен само с 15 от своите 27 правителствени и държавни ръководители. Отсъстваха значими личности като френският президент Никола Саркози и британският премиер Гордън Браун. Така Европейският съюз губи убедителност.