Срещата на върха на НАТО в Рига.Какво ще донесе тя на Алианса?

Срещата на върха на НАТО в Лондон през май 1990 година маркира края на Студената война, чрез политиката на протегнатата ръка към бившия Съветски съюз и държавите, членки на все още съществуващия Варшавски договор. Със срещата в Мадрид през юли 1997 година отпочна процесът на разширяване на НАТО. Във Вашинготн през април 1999 година беше гласувана стратегическата концепция, която е валидна и днес, в Истанбул през юни 2004 година беше поставено началото на задълбочено сътрудничество със страните от Близкия Изток и държавите от Персийския залив. Накъде ще тръгне НАТО след Рига- 2006 година?

Ако се вярва на медиите вече темата е сигурна, а мотото гласи- “Глобализиране на НАТО”. Започналата мисия в Афганистан през 2003 година ,била началото на този процес, твърдят наблюдателите. Със заплануваното в Рига гласуване за по-тесни връзки с държавите от азиатско-тихоокеански ярегион, НАТО иска да стане глобален актьор, да стане гарант за колективна сигурност и да се идентифицира като евро-атлантическа организация.

Дали НАТО е на път да стане международен интервениращ алианс? Дали действително става дума за това? Възможното обвързване на страни като нова Зеландия, Австралия или Япония не е израз на териториална пратенция, нито пък прави НАТО световен полицай. Ако днес НАТО оперира в далечни региони, това е следствие на радикално променената ситуация със сигурността в света. Тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожениеот страна на съмнителни държави, както и природните катастрофи са глобални предизвикателства, които изискват реципрочен отговор, също и механизми, които правят възможни глобални коелиции. Още през 1995 година нАТО започна своята мисия за стабилизиране на Западните Балкани. И днес воените части на НАТО са разположени в Косово. През 2003 година Алиансът пое командването на международните сили ИСАФ в Афганистан. През 2004 година на базата на резолюция на Съвета за сигурност НАТО пое обучението на иракските сили за сигурност. През 2005 година към това се прибави и подкрепата на африканския съюз в Дарфур. От октомври 2005 до януари 2006 година НАТО погаше за възстановяването на Кашмир след опустошителното земетресение. Тоест НАТО като глобален алианс вече не е някаква фикция, а действителност. Ето защо не е чудно, че и отдалечени държави проявяват интерес от сътрудничество с Алианса. Иде реч за взаимоотношения, които се окачествяват като глобално партньорство. Освен вече утвърдените структури Партньорство за мир, сътрудничество с държавите от средиземномерски ярегион и страните от Близкия Изток, все повече страни изъвн евро-атлантическата сфера проявяват интерес към тясно сътрудничество- Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Австралия и нова Зеландия вече поставиха свои военнослужещи под командавнето на НАТО в силите ИСАФ в Афганистан, а външните министри на Япония и Южна Корея съвсем наскоро посетиха главната квартира в Брюксел.

Както се изрази генералният секретар на НАТО Яп де Хооп Схефер, става въпрос преди всичко дали Алиансът е готов за нови партньорства извън сегашната си геополитическа сфера на действие със страни, които споделят основните му ценности и са готови да предоставят военен капацитет за операции на НАТО. Когато тези държави подкрепят мисиите на НАТО, предоставят значителни средства и рискуват живота на своите войници, заявавя Яп де Хооп Схефер, значи е назрял моментът, те да бъдат включени в политически консултации в рамкита на НАТО. Това е и същността на въпросите, по които ще се дискутира в Рига. От тази гледна точка се демистифицира дебата за глобалния алианс и стигаме до дискусията за непосредствените задачи пред НАТО.

Дали обаче в Рига ще бъде осъщсетвена трансформацията, или е нужно още време? Защото след Рига вече е уточнена срещата на върха за 2008 година. А през април 2009 година НАТО празнува 60 години от създаването си. Тогава може би ще видим един нов Алианс.