Срещата на върха на необвързаните държави в Хавана заседава при закрити врата

а, а според венецуелския външен министър Николас мадурас движението си поставя за цел “да разбие хегемонизма на северно-американския империализъм”. Срещата обаче се провежда при почти изцяло закрити врата. Входна виза не получи и пратеникът на радио Берлин-Бранденбург Михаел Кастрициус. Информацията, която ви предлагаме в следващите няколко минути, той ни изпрати от Мексико:

Куба отново предизвиква интерес. Кастро е жив, а и режимът му преживя операцията на стомашно-чревния тракт. Напук на всичките празнуващи края му кубински емигранти в Маями. Освен това има и известни признаци за икономически подем. Не кой знае колко значим, но все пак има данни за известно оттласкване от дъното, достигнато вследствие на ембаргото на Вашингтон и грешките на социалистическото планиране. Преди всичко Венецуела, но също така Китай и Иран подкрепят 11-те милиона кубинци с нефт, съдове за варене на ориз или омнибуси.

Това обаче не променя нищо по отношение на политическите репресии. Политическите затворници си остават зад решетките, свободата на печата – чужда дума. От последното са засегнати във връзка със срещата на необвързаните и чуждестранни, предимно германски, журналисти. Неколцина специално подбрани репортери бяха удостоени с работни визи, но на повечето кореспонденти в Мексико Сити, Централна Америка и Карибския басейн входни визи бяха отказани. В това число и на Първа германска телевизия АРД.

Вероятно кубинското правителство се опасява, че тези латино-американски кореспонденти биха могли да надникнат зад лъскавата фасада на срещата на върха и да открият тънещата в разруха Хавана. Изключени от участие бяха и журналисти от други страни. Че особено засегнати са германците, се дължи на един филм, излъчен от обществената АРД в началото на годината. Документалната лента “Среща със смъртта” на свободен сътрудник-документалист разследва тезата, че Фидел Кастро евентуално е подкрепял убийството на Джон Фицджералд Кенеди в 1963 г. Докато филмът предизвика във Вашингтон само свиване на рамене и забележката, че тази теория е много стара, Хавана реагира с раздразнение. В края на крайщата този филм би могъл да предостави на САЩ повод за нахлуване на острова. Следователно става дума за националната сигурност.

А мерките на Кастро засегнаха не само кореспондентите на АРД, които нямат нищо общо с инкриминирания филм, а и колегите им от пресата. Едва три дни преди откриването на срещата на върха им бе окочателно съобщено, че няма да получат възможност да информират от Хавана за срещата на необвързаните държави. Т.е. че няма информация за това, че Куба в момента рамо до рамо с Венецуела, Иран и Боливия се опитва да изкове от блока на 118-те необвързани нов блок, а именно блок, насочен срещу САЩ. Това би могло да се окаже последното политическо усилие на Фидел Кастро, който бе принуден да отстъпи лидерското място в латиноамериканската левица на венецуелския си колега Чавес.

В Германия Съюзът на журналистите ДеЙотФау окачестви отказа на визи като неприемлив и поиска от кубинското правителство да отмени решението си. Всъщност журналистическият синдикат би трябвало да протестира пред движението на необвързаните, защото нали в края на крайщата не може да се подава информация за тази международна среща на върха. Това движение обаче се изявява само един път на няколко години, именно на такива срещи на върха. Иначе то е виртуално, няма постоянно седалище, няма секретариат. Остава следователно само председателството, пред което да се подаде оплакване срещу кубинците. Но именно кубинците председателстват движението на необвързаните от дни насам.