Срещата на Г20 в Берлин

но фактически обменните курсове се превърнаха в централна тема на срещата на финансовите министри и директорите на централните банки на 20-те най-важни индустриални и прагови държави. Онова, което те обсъждаха при затворени врати, не бе предвидено да достигне до ушите на обществеността, но ето че канцлерът Шрьодер се срещна с участниците и изплю камъчето:

"Съотношението между долара и еврото предизвиква вече тревога. Причината е ясна. Тя се дължи на двойния дефицит на САЩ, в бюджета и в платежния баланс. Партньорство, естествено, означава да се предприемат мерки против това развитие. Не може постоянно да ни се натяква да правим структурни реформи, нещо, което ние впрочем правим вече, без да се обръща внимание на собствените икономически необходимости."

Все пак не се намери мнозинство за съвместна координирана акция с цел повдигане на долара. Американският финансов министър Джон Сноу обеща обаче, че щели да бъдат взети контрамерки, президентът Буш възнамерявал да преполови дефицита:

"Бих искал моите колеги да знаят, че обещанието ни, да вземем мерки против дефицита, е сериозно и дълготрайно. Но аз говорих с тях и за нашия дълговременен дефицит, за растящите частни дългове, за социалните и болничните застраховки, представяйки им нашата гледна точка."

В Берлин никой не бе очаквал толкова добра воля от американска страна, но това стана впрочем след като американците постигнаха победа на един друг фронт: Германия и Франция се съгласиха да опростят на Ирак 80 процента от дълговете, натрупани спрямо страните от така наречения Парижки клуб.

На този фон участниците в срещата успяха да разгледат и конкретните въпроси от дневния ред. Единодушна бе констатацията, че световната икономика е в подем. МВФ прогнозира за идната година стопански растеж от четири процента, ограничаван само от високите цени на петрола. С цел да се насърчи глобалният растеж бе съгласувана програма за реформи, предвиждаща всяка отделна страна да реши преди всичко домашните си задачи. Германският финансов министър Ханс Айхел отбеляза:

"Никой не оспорва значението на ценовата стабилност и бюджетната дисциплина. Конкуренция, либерализиране на външната търговия, силен акцент върху постигането на успех на преговорите в Доха, подходящ климат за чуждестранните инвестиции - това са основните елементи на нашето споразумение."