1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Срещата на кореспондента на БиБиСи с български журналисти

10 август 2004

Въпреки че българите в едно предишно прераждане са знаели една-две работи за терора, те се чувстват зле подготвени да се справят с последните събития, като убийствата на двама техни сънародници в Ирак.Това беше тема на срещата на български журналисти с кореспондента на БиБиСи Ник Хайъм, проведена в град Банско. Чуйте неговият репортаж, излъчен първо от Четвърто Радио на БиБиСи на 7 този месец:

https://p.dw.com/p/AukC

Вечерта беше много балканска. Масата беше покрита с множество ястия, на вкус от люти до сладки. Лееше се вино и ракия. Чукаха се чаши и се вдигаха тостове. Тогава засвири цигански оркестър и като стигна до масата ни, една от нашата група стана да танцува. Тя беше слаба, руса и на трийсет и няколко, в джинси и тесен корсаж, и нейното соло изпълнение, както самата тя каза, беше във връзка отчасти с традиционните народни мотиви и съвременната музика. То също така беше подчертано сексапилно. В края на вечерта тя успя да увлече почти всички останали жени и дори един или двама мъже на дансинга, да се хванат за ръце на дълго хоро. Както се оказа тя беше член на изпълнителния комитет на Българската национална телевизия.

Много се опитвах да си представя член, който и да е член на борда на директорите на БиБиСИ да направи нещо подобни. Откровено казано не успях.

Ние бяхме в Банско, ски-курорт в Пирин, в юго-западна България. Банско, също както и танцът на жената, е объркана смесица от старото и новото. Наблизо до хотела си намерих жена да си пере килимите навън в дървена тепавица, като дъното на грамаден варел. Водата падаше от тръба, идваща някъде от планината, блъскаше в тепавицата и въртеше бързо килимите, преди да изтече през ръба. Тя беше наела тепавицата за сутринта. Жената ни каза, че Банско имало пет такива общински перални машини, движени от силата на гравитацията, но сега били останали само две. Останалите изчезнали за да направят място на хотели, като този в който нощувах аз, чисто нови и претендиращи – според мене доста оптимистично за четири звезди. В съседство срутваха къщи за да построят друг хотел. Казаха ми, че местните власти издали разрешителни за още 40. Почти същото става и в курортите по българското черноморско крайбрежие. Не всеки е доволен от блъсканицата за развитие на туристическата инфраструктура. Природозащитници са недоволни от новите ски-влекове минаващи през гористите склонове над Банско. Но човек може да разбере защо е толкова привлекатален разрастващия се туризъм с обещанията си за посетители от чужбина и чужда валута. След 50 години комунизъм и почти 15 свободен пазар българската икономика е пълна бъркотия. Пътят от столицата София е затрупан от бетонните скелети на тежка промишленост в съветски стил. Фабрики, произвеждали някога тежки машини и давали работа на хиляди, сега са празни и се рушат. Бившите им работници са се присъединили към 12-е процента българи, които официално са без работа или към един милион, от населението общо от 8 милиона, живеещи под прага на бедността. Адаптирането към пост-комунистическия свят се оказа болезнено за България по повече начини, а не само социално и икономически. Аз бях в Банско за да разговарям за тероризма и медиите на конференция на журналисти. Някога България изнасяше тероризъм. През 1978 година българският емигрант Георги Марков, работещ за световните служби на БиБиСи, беше убит с отровен чадър, забоден в крака му, докато минавал по моста Уотърлу в Лондон. Сега обаче България е сред засегнатите. Двама български шофьори на камиони бяха обезглавени след като бяха отвлечени в Ирак. Наскоро една група, твърдяща, че е европейския клон на Ал Кайда заплаши България с нападения, заради присъствието на страната сред коалиционните сили в Ирак. Журналистите искаха да разберат как БиБиСи се е справила с отразяването на изстъпленията на терористите.

В сравнение с нашите български колеги ние може да сме лоши танцьори, но това е нещо, което умеем, след 35 години отразяване на събитията в Северна Ирландия.

Отговорните медии в свободното общество трябва да внимават да не дават на терористите, както врязващо в паметта се изрази Маргрет Татчър - ”кислорода на общественото внимание”. Но те все пак трябва да съобщават за изстъпланията на терористите и да се опитват да обяснят. Трудно е да се намери равновесието и БиБиСи не успяваше винаги, както показват периодичните търкания с редица британски правителства. Сега българските журналисти са изправени пред същото предизвикателство, същко както и цялото българско общество трябва да свикне със заплахата от бомби, убийства и отвличания, тъй като е част от американската коалиция срещу тероризма. Това е една от изявите на модерния свят, с която може би ще се свикне по-трудно, отколкото с различните начини на танцуване или с отраженията на туризма над околната среда.