Среща на Нато в София

Мерките за сигурност в центъра на София по повод неформалната среща на външните министри на страните-членки на НАТО бе темата, дискутирана в прайм-тайма на националните електронни медии и на първите страници на вестниците от момента, в който бяха обявени временните промени в организацията на движението. «София под блокада», «Центърът на столицата – обсаден », «Снайперисти по покривите около НДК», «Безпрецедентни мерки за сигурност» - това са само част от заглавията, които от понеделник четем във всички тиражни средства за масова информация. Тонът на коментарите и репортажите от софийските улици издават неодобрението и възмущението на болшинството от анкетираните граждани, които «цели два дни» са принудени да заобикалят полицейските заграждения около Националния дворец на културата и около подстъпите към хотелите, където са настанени делегациите.

Единични бяха гласовете, които станаха изразители на другата гледна точка, а именно – какво значение има за България срещата, която се провежда в момента тук.

Страната ни рядко е била домакин на форуми, които световните медии следят с такова внимание, както настоящата среща, въпреки че неведнъж е давана заявка за такава готовност. Освен декларираното желание от страна на политиците обаче, градът и неговите жители също би трябвало да покажат съпричастност към събитие от подобен мащаб. Защото това е един от гарантираните начини за увеличаване на популярността на града-домакин и на неговите обитатели – нещо, от което толкова много се нуждае в момента страната ни. По-специалният режим, който един квартал на столицата е принуден да спазва в продължение на два дни едва ли представлява толкова голяма жертва за населението, че това обстоятелство да се превръща в централна дискусионна тема.

Начинът, по който се отнасяме към подобни форуми показва както осъзнаването на тяхната значимост, така и колективното чувство за отговорност и дисциплинираност, казано другояче - зрелостта на гражданите, която макар и по този трудно измерим показател може да бъде сравнявана с възприетите порядки при идентични ситуации в цивилизования свят. Защото мерките за сигурност в София нито са по-различни, нито са по-драстични от обичайно прилаганите предпазни мероприятия, наложени при срещи на най-високо равнище.

В контекста на внимателното наблюдение на нашата страна в последните две седмици преди да бъде оповестен доклада на Европейската комисия, който – както стана ясно – ще съдържа препоръки, свързани с недостатъчната ефективност в борбата срещу организираната престъпност, всички онези, които смятат, че членството ни в ЕС на 1 януари 2007 не бива да бъде отлагано, имаме интерес от демонстрация на изряден организационен капацитет. Нека за момент си представим какви заглавия биха се появили над главите на вестниците, ако – не дай си Боже – се случат непредвидени инциденти. Същите журналисти, които вчера и днес коментират нарушения комфорт на пешеходците и шофьорите в столицата, ще са първите, които ще обвинят отговорниците за логистиката на форума, ако колегите от чуждестранните медии се произнесат критично към създадената организация.

Тази реакция може да бъде коментирана най-малко по два начина – първият се отнася до разминаването между нашия личен хоризонт с обществения – казано с други думи до отсъствието на готовност да надникнем по-далече от собствения ни двор; Вторият е свързан с всеизвестния факт, че отрицанието, неодобрението, негативизмът са по-лесната житейска позиция. Въпрос на личен избор. Форуми като срещата, която се провежда в момента в София са един вид тест за тези всекидневни избори, които създават обществената атмосфера както в столицата, така и в цялата държава.