Срещите на Г8 няма да спасят Африка

Помощни организации и правителствени ръководители от африканския континент настояват заявената още през 2005-та година помощ да бъде изпълнена, а именно - да се увеличи финансирането до 2010 година с 50 милиарда долара годишно.

Помощта за Африка е едно пласебо, хапче без съдържание, което създава у страните от Г8 усещането, че полагат усилия и грижи в борбата срещу глада и бедността.

И всеки път стандартният лозунг "Повече помощ за Африка"...

Тази тема може спокойно да бъде обсъждана. Тя няма противници като при други въпроси като опазването на климата или атомната енергетика, тук може да се обещае нещо, което впоследствие или ще се спази наполовина или изобщо няма да се спази. Ирония на историята на Г8 е фактът, че именно виновникът за войната в Ирак Джордж Уокър Буш се представя като спасител на африканския континент, все едно с няколко милиарда би могъл да премахне СПИН-а или маларията, за да спаси в края на втория си мандат отдавна опорочената си президентска репутация.

Но на него Г8 вече не може да помогне, по-важното е обаче, че Г8 не може да помогне и на Африка. Допускането, че отпускането на повече пари ще премахне глада в региона е просто абсурдно. Примерът със Зимбабве показва истинските проблеми на Африка: континентът не страда от недостатъчна помощ, а от прекалено много масови убийци в президентските дворци, които веднага би трябвало да бъдат изправени пред съда в Хага по обвинения в престъпления срещу човечеството.

Зимбабве е адът на земята, но със сигурност не заради това, че страните от Г8 не спазват на 100% обещанията си

а защото съседен ЮАР от години подпомага Робърт Мугабе с пари, оръжие и военно обучение.

Етиопия не гладува, защото американските земевладелци отглеждат повече растения за производството на биогориво, а защото властимащите водят безсмислени войни и поддържат най-голямата армия на континента. Кения би могла да бъде туристически рай, но корумпираните й политици предпочитат да източват държавната хазна и да насъскват различни групи от населението си една срещу друга. Еритреа извоюва през 1993-та година своята независимост, сега президентът на страната воюва срещу собствения си народ. Броят на държавите с подобно настояще не е много по-малък от броя на държавите в Африка.

Повечето проблеми на Африка произлизат от самия него и решението им може да дойде само оттам

И няма среща на върха на Г8, която да помогне съществено. Освен ако участниците не вземат сериозно да се занимаят с промените в климата, от които Африка страда. Но това едва ли ще се случи. Вместо това и на следващата среща на Г8 отново ще се обсъжда псевдотемата "Повече помощ за Африка."