Сринатото доверие в Гордън Браун
8 септември 2008
"За какво са ми врагове при тези приятели в партията". Тази мисъл трябва да е минавала многократно през главата на британския премиер Гордън Браун, откакто се завърна от лятната си отпуска обратно в Лондон. Защото ако се е надявал, че отчайващото му политическо състояние, както и това на правителството и партията му, се е подобрило през лятната отпуска, той се е излъгал жестоко.
Доверието на избирателите спрямо лейбъристите пада главоломно
"То се срива все повече, като дъното не се вижда", казва Ерик Пикълс, един от стретезите на опозиционните неоконсерватори. До подобен извод стига и дясната ръка на Гордън Браун в правителството финансовият министър Алистър Дарлинг. Той изрече онова, което много британци вече са си помислили: "На избирателите вече наистина им е писнало от нас", призна шотландецът Дарлинг.
Раздразнението от тези думи не беше преминало напълно, когато се обади бившият вътрешен министър Чарлз Кларк, довереник на предишния премиер Блеър. Дой даде ултиматум на Бруан, да хване здраво кормилото на управлението до няколко месеца. Ако ли не - да се оттегли и да освободи пътя за избор на нов председател на партията. Ако това не се случи, корабът на лейбъристите ще потъне, предупреди бившият вътрешен министър.
Колкото и да са мрачни тези анализи, те все пак отговарят на действителността. Лейбъристите имат подкрепата на едва 23 процента от избирателите и това е най-ниското ниво на одобрение, получавано от тях, откакто се правят подобни проучвания. Ако сега се проведат избори, консерваторите биха спечелили двойно повече гласове.
Пропадането на лейбъристите не започна със смяната на премиера
С идването на Браун на власт партията се върна към социалдемократическите си корени. Една от причините за непопулярността на Блеър сред обикновените му съпартийци, въпреки всичките му успехи, бе, че те не го възприемат като истински социалдемократ.
Блеър отвори партията към политическия център и политиката му би могла да се квалифицира като "Тачеризъм" с човешко лице. Браун, точно обратното, е тясно свързан с работническото и синдикално движение, а това отблъсква избирателите, които са по-дясно ориентирани.
Още по-голямо значение има тежката икономическа криза в страната. Блеър спечели от глобалния икономически напредък. Каквото и да направеше, беше все за добро. Неговият наследник на премиерския пост обаче се върти безпомощно във водовъртежа на също толкова глобална рецесия. Така че каквото и да направи той, все ще е лошо.